Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

— Браво, Иан. Ето още едно… — Рурк посочи към уреда, който беше свързан с видеотелефона. — Ив не видя нищо, но Макнаб възторжено извика:

— Точно така! Разбихме ги. Сега ще го разконспирирам!

— Почакайте. — Ив застана помежду им преди отново да са започнали да се поздравяват взаимно. — Обяснете ми го с обикновени думи без да използвате технически термини.

— Добре. — Младежът приседна на ръба на бюрото. Днес от ухото му висяха пет-шест обеци във формата на мънички червени сърца и Ив се опитваше да не ги гледа.

— Проследих последното обаждане на човека, който обича да задава гатанки. Всички данни показваха, че е говорил от тази сграда…

— Това вече го знам.

— Но тъй като не вярваме, че престъпникът е имал достъп до къщата, извършваме сканиране на елементите на системата. Все едно… умеете ли да готвите?

Рурк се изкиска, а Ив строго заяви:

— Предпочитам да разговаряме сериозно.

— Добре де, щях да дам пример с готварска рецепта, когато поставяме първо яйцата, после захарта и така нататък.

— Не съм слабоумна, Макнаб. Разбирам примера ти.

— Чудесно. Когато изваждаме продуктите за нашия сладкиш, внимателно ги преглеждаме — може би някой е развален, например млякото се е вкиснало. Възникна въпросът каква е причината. Откриваме повреда в хладилната система, която не е сериозна, но е достатъчна да създаде почва за развитието на микроби. В домашния ти компютър имаше „микроб“.

— Но какво общо има това с ехото?

Рурк вдигна ръка.

— Иан, струва ми се, че се поувлече с готварските рецепти. Позволи ми и аз да кажа нещо. Слушай, Ив, електронните сигнали оставят следи, които може да бъдат открити. Проверихме „следите“ на входящите сигнали през последните шест седмици, както и на изходящите за същия период, и открихме, че един сигнал от първата група се различава от останалите. Това се нарича „ехо“… или „сянка“ върху обичайната следа и означава различен източник.

— Доколкото разбрах, можете да докажете, че престъпникът не се е обаждал от тук.

— Точно така.

— Ще ми предоставите ли писмени доказателства, които да представя на Уитни?

— Абсолютно — усмихнато заяви Макнаб. — Нашият отдел е използвал подобни веществени доказателства при стотици случаи. Процедурата е стандартна. При този сигнал следата беше почти заличена, но все пак я открихме.

— Ти я откри — поправи го Рурк.

— Нямаше да се справя без твоята апаратура и без помощта ти. На два пъти бях пропуснал следата.

— Важен е крайният резултат.

— Преди да се оттегля и да ви оставя да си правите взаимни комплименти, ще отнема още минута от скъпоценното ви време, като ви помоля да запишете информацията на диск, за да го приложа към досадния си доклад.

Рурк сложи ръка на рамото на Макнаб и жлъчно промълви:

— Лейтенант, поставяш ни в неудобно положение с благодарностите си и с похвалите си.

— Искате благодарности, така ли? — Тя импулсивно го привлече към себе си и притисна устни към неговите. Сетне стори същото и с младежа. — Искам данните до един час — добави и излезе от кабинета.

— Майко мила! — Макнаб стисна устни, сякаш да запази вкуса от целувката, хвана се за сърцето и заяви: — Лейтенантът знае как да целува.

— Скъпи Иан, не ме карай да те смажа от бой, защото си ми много симпатичен.

— Сигурен ли си, че лейтенант Далас няма сестра? — Братовчедка? Или поне неомъжена леля.

— Ив е уникална, няма втора като нея. — Рурк наблюдаваше стрелката на уреда, която отново едва забележимо помръдна. — Предлагам да изготвим информацията за нея, сетне да се опитаме да проследим ехото.

Макнаб смръщи чело.

— Нима искаш да проследим толкова слаб сигнал? По дяволите, необходима е много усърдна работа и отлична апаратура за постигането на подобна цел. Никога не съм чувал, че е възможно да се проследи ехо, не превишаващо петнайсетия раздел на скалата.

— Все някой трябва да го направи за първи път.

Очите на младежа проблеснаха.

— Момчетата от отдела ще ме признаят за гений, ако успея.

— Имаш основателна причина да проявиш по-голямо старание.

Ив нетърпеливо кръстосваше приемната на доктор Майра. За кой ли път погледна часовника си, питайки се защо се бавят толкова много. Съмърсет беше в кабинета от час и половина, а след трийсет минути, точно в един, Ив трябваше да представи на командира писмения си доклад и да включи в него данните от теста.

Докато чакаше, тя репетираше устните си обяснения. Предварително беше намислила какво и с какъв тон ще изрече. Чувстваше се като второстепенна актриса, която повтаря репликите си зад кулисите. Имаше лоши предчувствия и по гърба й се стичаше ледена пот.