Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

— Не те разбирам.

— Статуетката олицетворява майката и непорочната жена. Любяща и чиста, но същевременно символизираща властта. Тя е свидетел и публика на деянията му. Мисля, че характерът му е бил формиран под въздействието на волева и властна жена. Той се нуждае от одобрението й, от напътствията й, от похвалите й. Иска тя да бъде доволна от него.

— Мислиш ли, че майка му го подтиква към убийствата?

— Твърде е възможно. Или пък психопатът убива в паметта на майка, сестра, леля, съпруга… Всъщност не вярвам да е женен — добави тя и поклати глава. — Предполагам, че има сексуални проблеми. Може би е импотентен. Богът, пред когото се прекланя, е отмъстителен и забранява плътските удоволствия. Ако статуетката символизира собствената му майка, той вярва, че е плод на непорочно зачатие и е недосегаем.

— Каза ми, че бил ангел. Ангелът на отмъщението.

— И че е воин на своя Бог, надарен с безсмъртие. Повтарям, че този човек се мисли за различен от нас, обикновените смъртни. Убедена съм, че в живота му има… или е имало жена, която той иска да удовлетвори и която според него е чиста като непорочната Дева.

Внезапно сърцето на Ив се сви — представи си русокосата Марлена с невинните очи, облечена в снежнобяла рокля. Беше олицетворение на непорочността и навярно винаги щеше да си остане такава в очите на клетия си баща.

— Ами ако не е жена, а дете, което вече е мъртво? — тихо изрече тя.

— За Марлена ли говориш? — съчувствено попита психиатърката. — Не вярвам, Ив. Съмърсет скърби за нея и ще я жали до края на живота си. Ала за него тя не е символ, а дъщеря, която не е успял да защити. За убиеца статуетката олицетворява жената, която защитава… и наказва. Ти също си властна жена. Психопатът изпитва привличане към теб, иска да му се възхищаваш. Възможно е в даден момент да реши да те отстрани.

— Дано да си права. — Ив стана. — Защото искам да довършим играта лице срещу лице.

Беше подготвена за срещата с Уитни, но не бе очаквала да завари в кабинета му и началника на полицията. Тибъл стоеше до прозореца със скръстени зад гърба си ръце и с непроницаемо изражение. Командирът седеше зад бюрото си, което показваше, че ще води разговора от свое име… докато Тибъл реши да се намеси.

— Преди да започнеш рапорта си, лейтенант, искам да те уведомя, че в четири часа в полицейския информационен център ще бъде проведена пресконференция. — Уитни наклони глава. — Присъствието ти е задължително.

— Слушам, сър.

— Имаме сведения, че представител на пресата е получил информация, подлагаща на съмнение работата ти по това разследване; намеква се, че ти и в твое лице целият отдел, укриваш важни сведения, които биха уличили съпруга ти в извършването на няколко убийства.

— Подобни твърдения са абсурдни и хвърлят сянка върху мен, върху мъжа ми и върху целия отдел. — Сърцето й биеше лудо, но гласът й не издаваше вълнението й.

— Обвиненията са били отправени от анонимно лице и засега са непотвърдени, поради което представителят на пресата е предпочел да съобщи информацията на началника на полицията Тибъл. В твой интерес е, лейтенант, да обориш тези твърдения.

— Нима ме обвинявате в укриване на доказателства, сър?

— Засега искам да потвърдиш или да отречеш обвиненията.

— Давам ви честната си дума, че нито сега, нито когато и да било съм укривала доказателства, които биха помогнали за залавянето на престъпник или за приключване на даден случай. Приемам въпроса ви като лична обида.

— Ще го имаме предвид — любезно заяви Уитни. — Седни, Далас.

Вместо да се подчини, тя пристъпи към бюрото.

— Би трябвало да се съобразявате с факта, че вече десет години работя в полицията и имам неопетнена репутация. Мисля, че е по-логично да повярвате на мен, отколкото на обвинения, които анонимно лице е подхвърлило на жаден за сензации репортер.

— Ще го имаме предвид — повтори командирът. — А сега…

— Не съм свършила, сър. Държа да чуете мнението ми.

Уитни се облегна назад; Ив, която не откъсваше очи от лицето му, знаеше, че трябва да очаква атака от страна на Тибъл.

— Добре, лейтенант. Доизкажи се.

— Знам, че личният ми живот и бракът ми възбуждат любопитството на хората от отдела и на цялото общество, но вече свикнах с това. Знам още, че се проявява огромен интерес към финансовата империя на съпруга ми и че се спекулира относно методите му на работа, което изобщо не ме засяга. Но съм дълбоко възмутена, че моята репутация и тази на Рурк се подлага на съмнение. Готова съм да понеса всякакви обиди от медиите, но не и от колегите си, нито от началника на отдела, където съм служила всеотдайно. Уверявам ви, сър, че ако подам оставка, ще се чувствам като човек, на когото са ампутирали ръката. Но ако се наложи да избирам между работата и запазването на брака ми, ще предпочета да „ампутират ръката ми“.