Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

Входът се охраняваше от същия портиер, който ги беше посрещнал при първото им посещение; като видя двете жени, той пребледня и побърза да се отдръпне и да им направи път.

— Навярно милата Одри години наред е кроила планове за отмъщение. — Двете се качиха в стъклената кабина на асансьора. — Момчето е било едва петгодишно, когато баща му е умрял.

— Лиъм е бил прекалено малък, за да намрази убиеца на баща си.

— Точно така. Но майка му му е вдъхнала омраза, внушавала му е, че трябва да отмъсти за баща си. Превърнала е единствения си син в убиец. Възможно е момчето по рождение да е било склонно към насилие и тя да е доразвила престъпните му наклонности. Тиранизирала го е, проявявала е деспотизъм — това беше и заключението на доктор Майра. Младежът е религиозен фанатик, който си въобразява, че Бог му е възложил мисията да отмъщава. Като прибавим към това и фактът, че е компютърен гений, разбираме как симпатичната Одри… или по-точно Мери, е превърнала сина си в чудовище.

Ив позвъни на вратата на апартамента и хвана оръжието си. Художничката отвори и като ги видя, колебливо се усмихна.

— Лейтенант, мисля, че срещата ни беше за утре. Нима отново съм се объркала?

— Настъпи малка промяна в плановете ми. — Тя влезе и препречи вратата, докато оглеждаше дневната. — Искаме да ви зададем няколко въпроса, госпожо Калхун.

За миг художничката присви очи, сетне лицето й стана безизразно.

— Сигурно грешите — заяви невъзмутимо.

— Ти сгреши. Единственият ти син е в ръцете ни.

— Какво сте сторили с Лиъм? — Тя се нахвърли върху Ив, опитвайки се да избоде очите й с пръсти. Ив се приведе, сетне с един скок се озова зад нея и стегна с ръката си шията й.

— Чуваш ли ирландския й акцент, Пийбоди? Май в Кънектикът не говорят така напевно. — Със свободната си ръка посегна в джоба си и извади белезниците. — Този акцент гали ухото, нали?

— Истинска музика, лейтенант.

— А сега ще си поговорим надълго и нашироко, Мери. За обезобразени трупове с изтръгнати вътрешности, за майката, която е превърнала сина в оръдие на своето отмъщение.

— Ако само косъм падне от главата на момчето ми, ще изтръгна сърцето ти.

— О, каква загриженост. — Ив иронично повдигна вежда. — Синът ти е бил обречен от мига, в който си започнала да го приспиваш с приказки за кърваво отмъщение. — Презрително я изгледа, извади комуникатора си и се свърза с Уитни. — Сър, направих важни разкрития. Необходимо ми е разрешително за обиск на жилището на Одри Мъръл. — Замълча за миг и добави: — Известна още като Мери Патриша Калхун.

Откриха „бърлогата“ на Лиъм в килера. Сложната електронна апаратура почти изпълваше тясното помещение. До едната стена имаше масичка, застлана с бяла дантелена покривка. Върху масичката стоеше великолепна мраморна статуетка на Дева Мария, над която беше окачено разпятие с прикования й Син.

Ив се питаше дали Одри се е опитвала да внуши на Лиъм идеята, че тя е чистата, мъдрата и непорочна майка, а той е синът — мъченик.

— Обзалагам се, че грижовно му е поднасяла чай и сандвичи, докато той е залагал капаните си като паяк, който впримчва в мрежата си нищо неподозиращите жертви. А преди Лиъм да отнеме живота на поредната си жертва, навярно двамата са отправяли молитва към Всевишния.

Фийни не я чуваше. Благоговейно докосна апаратурата и възкликна:

— Макнаб, виждал ли си подобно чудо на техниката? Погледни този осцилатор! Ами предавателя? Такива не можеш да намериш в магазините за електроника…

— Ще бъдат пуснати в продажба през пролетта — прекъсна го младежът. — Видях прототип на системата в проектантския отдел на Рурк. Половината от компонентите още не са подготвени за масово производство.

Ив го сграбчи за ръкава.

— Кажи ми с кого от служителите си разговарял? Спомни си имената им!

— Консултирах се само с трима души — Рурк не искаше целият отдел да разбере, че полицията се интересува от дейността им.

— Имената им, Макнаб!

— Суейн Лий, Билингс Ниб и Ей Ей Дилард.

— Суейн жена ли е?

— Да, страхотно гадже, въпреки че е с дръпнати очи. Беше…

— А Ниб?

— Той е истински гений. Знае абсолютно всичко. Колегите му подмятат, че е бил приятел с изобретателя на компютрите.

— А Дилард?

— Много е умен. Вече ви разказвах за него. Има златни ръце.

— Как изглежда — русокос, зеленоок, на около двайсет, висок метър и седемдесет?

— Точно така. Но нали не сте го виждала, как така го описахте толкова точно?

— Боже мой, убиецът е служител на Рурк! Фийни, искам пълен анализ на апаратурата.