Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

— Разбира се… Заповядай. Мислех, че ще се върнеш след… — Тя замълча, осъзнавайки, че е загубила представа за времето.

Фийни стовари кашона върху масата във фоайето и разкърши раменете си.

— Е, разкажи какво се е случило докато ме нямаше.

— Нищо особено. Разследвам три убийства, извършени от един и същи човек, който днес се опита да вземе още една жертва — пострадалият е в кома, но може би ще прескочи трапа. Всеки път, преди да нанесе своя удар, престъпникът ми се обажда и ми задава гатанки, с които да ме насочи към обекта си. От думите му личи, че е религиозен фанатик. Рурк познава всички жертви от времето, когато е живял в Дъблин, а Съмърсет е главният заподозрян.

Фийни поклати глава.

— За престъпниците няма почивен ден. Честно казано, цели две седмици не съм гледал телевизия и… — Внезапно очите му се разшириха от изненада. — Съмърсет ли е заподозрян?

— Ще ти разкажа всичко по време на обиска. Макнаб скоро ще бъде тук.

— Макнаб ли? — Фийни се спусна след нея и захвърли сламената си шапка. Ваканционното му настроение се беше изпарило. — Защо човек от моя отдел ти помага?

— Престъпникът е компютърен гений, отгоре на всичко притежава първокласен заглушител на радио– и телевизионните сигнали. Макнаб успя да открие откъде се обажда, но още не сме се добрали до бърлогата му.

— Макнаб е добър специалист. Личи си, че аз съм го обучавал.

— Той ще ти обясни всички технически подробности. Първата ни работа е да претърсим жилището на Съмърсет и да проверим достоверността на записа на едно анонимно обаждане. — Тя спря пред вратата на апартамента на иконома и подметна на Фийни: — Идваш ли с мен или ще се върнеш да прибереш шутовската си шапка?

— Само ще се обадя на жената и ще я предупредя, че няма да се прибера за вечеря.

— Липсваше ми, Фийни — усмихнато заяви Ив. — И то много.

Ирландецът се ухили.

— Жената е заснела с камера как прекарваме почивката си. С Рурк сте поканени на вечеря, тогава щяла да ви покаже и видеофилма. Подготви се да прекараш шест часа пред телевизора. — Той повдигна вежди и се обърна към Пийбоди: — Ти също си поканена.

— Капитане, не бих искала да…

— Няма да се измъкнеш така лесно, Пийбоди — щом аз съм принудена да скучая, ще скучаеш и ти. Трябва да спазваме йерархията — промърмори Ив.

— Още един повод да ме повишите в чин. Благодаря, лейтенант.

— Няма защо. Включвам записващото устройство. Лейтенант Ив Далас, капитан Райън Фийни и полицай Дилия Пийбоди — влизаме в апартамента на Лорънс Съмърсет с цел извършване на обиск.

Никога досега Ив не беше прекрачвала прага на това жилище. Беше очаквала да бъде обзаведено спартански и дори безвкусно, но остана смаяна от меките, преливащи се тонове, от изящните украшения върху полираните дъбови масички, от елегантните и едновременно удобни мебели, които допринасяха за уюта на дневната.

— Кой би могъл да предположи… — тя поклати глава, — че жилището се обитава от сухар като Съмърсет? Като гледам всичко това си представям човек, който се наслаждава на живота и има много приятели. Фийни, заеми се с апаратурата за комуникации, а ти, Пийбоди… — В този момент от вградения в ниша домашен монитор се разнесе сигнал. — Сигурно е Макнаб. Отвори му, после започнете да претърсвате това помещение. Аз ще се заема със спалнята.

Освен дневната имаше още четири помещения. Първото беше спретнато подреден кабинет с модерна система за комуникации; като я видя Фийни доволно потри ръце и се залови за работа. Срещу кабинета се намираше кухнята, която също беше обзаведена свръхмодерно. Ив реши да я огледа най-накрая.

Спалните бяха срещуположни, но едната беше превърната в художническо ателие. С присвити устни Ив огледа недовършения натюрморт на статива. Всъщност се досети, че на платното са изобразени плодове, едва след като видя фруктиерата с грозде и ябълки, поставена на масичката под прозореца.

— Не оставяй днешната работа за утре — промърмори тя и влезе в спалнята.

Леглото беше огромно, таблите му бяха украсени с изящна дърворезба. Кувертюрата беше опъната. В гардероба имаше две дузини черни костюми, които имаха толкова еднаква кройка, че сякаш се бяха клонирали. Обувките — също черни — бяха излъскани до блясък и прибрани в прозрачни кутии.

Ив започна да претърсва джобовете, сетне опипа стената, надявайки се да намери някакъв тайник.

След петнайсетминутно безплодно претърсване затвори вратите на гардероба и се залови да изпразва чекмеджетата на шкафа, като потръпваше от отвращение, когато докосваше бельото на Съмърсет. От кабинета долитаха гласовете на Фийни и Макнаб, които говореха на неразбираем за нея език, изпъстрен с технически и компютърни термини.