Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

— Веднага ще се заема.

— Да тръгваме, Пийбоди.

— Няма ли да разпитате Мери Калхун?

— Разбира се, че ще я разпитам. Но първо ще връча на Ей Ей Дилард заповед за уволнение.

Началникът на отдела Ниб ги осведоми, че днес Ей Ей не се е явил на работа. Случвало се за първи път. Дилард бил известен с точността и с работоспособността си, бил в добри отношения с колегите си; накратко — бил идеалният служител.

— Искам достъп до файловете му. Интересувам се от проектите, върху които работи в момента, както и от онези, които е завършил.

Ниб, който не беше толкова възрастен, че да познава изобретателя на компютъра, но вече беше отпразнувал стогодишния си юбилей, скръсти ръце и стисна устни.

— Държа да ви уведомя, че въпросната информация е поверителна. Конкуренцията между производителите на електронна апаратура е безмилостна. Ако проявявам небрежност…

— Разследвам три убийства, господин Ниб. Нима допускате, че ще продам информацията на конкурентите на собствения ми съпруг?

— Имаме си правила, лейтенант. Не мога да ви дам сведения за проектите, върху които се работи в момента без разрешението на шефа.

— Имаш го — обади се Рурк от вратата.

— Какво правиш тук? — сопна му се Ив.

— Виждам, че подозренията ми са били оправдани. Ниб, моля да предоставиш на лейтенанта всички сведения, които са й необходими — добави и дръпна Ив настрана. — Отново гледах записа на инцидента във фоайето на хотела, сетне го подложих на анализ чрез специална апаратура. Не искам да навлизам в технически подробности, които едва ли ще разбереш. Важен е резултатът от анализа, според който съществуваше деветдесет процента вероятност убиецът да е гледал Макнаб, не полицая пред входа.

— А после си се запитал кой човек, свързан с теб, би могъл да знае, че Макнаб е от полицията.

— Точно така. Отговорът дойде от само себе си — служител от проектантския отдел. Току-що прегледах досиетата на всички и физическите данни на Ей Ей са най-близки до тези на убиеца.

— Знаеш ли, от теб може да излезе сносно ченге.

— Напразно се подиграваш с мен. Точно когато открих домашния адрес на Дилард, ми съобщиха, че ченгетата разпитвали Ниб. Предполагам, че си тук, защото и ти си стигнала до моето заключение.

— Кажи ми адреса. Ще изпратя полицаи да арестуват този мръсник.

— Според служебното му досие той живее в катедралата „Сейнт Патрик“, но не вярвам да го откриеш да обядва там.

— Очевидно хората ти от „личен състав“ не са си на мястото.

Рурк кисело се усмихна.

— Повярвай, че ще им го кажа. А ти какво научи за него?

— Той е син на Лиъм Калхун и също се казва Лиъм. Залових и вдъхновителката на престъпленията — милата му майчица. — Докато му разказваше подробностите, очите на Рурк потъмняха от гняв. — Фийни и Макнаб работят върху апаратурата, която открихме в апартамента на Одри. Ще се занимаят и с подслушвателните устройства, които открихме в жилището на Съмърсет. Всъщност къде е сега твоят любим иконом?

— У дома. Освободиха го под гаранция. Но го задължиха да носи гривната за проследяване — с горчивина добави той.

— Не се притеснявай, ще я махнат веднага — вече имаме доказателства, че е невинен. Бързам да се върна в управлението, за да разпитам Одри. Уитни също ще присъства.

— Фийни и Макнаб положително ще установят, че „бръмбарите“ за подслушване се произвеждат в моите предприятия и че имат специално покритие, което не позволява на скенерите да ги открият. Каква ирония — излиза, че съм снабдявал убиеца с всичко необходимо, отгоре на всичко е получавал и заплата.

— Вече знаем кой е, Рурк. Дори някак си да е разбрал какво се е случило и да се укрива, непременно ще го заловим. Майка му е в ръцете ни. Всичко, което знаем за него, подсказва, че той не може да действа без указанията й. Ето защо предполагам, че няма да напусне града… А колкото до секретната информация от твоя проектантски отдел, обещавам да занеса дисковете право в полицейското управление; до тях ще имаме достъп само двамата с Фийни. Законът ти дава право на подобна защита. — Тежко въздъхна и добави: — Предстои ми нелеката задача да разпитам Одри. Предполагам, че ще закъснея.

— По всичко личи, че и аз ще имам доста работа тук. Може би ще се прибера още по-късно от теб… Разговарях с лекуващия лекар на Пат Мъри, който ми съобщи, че пациентът е излязъл от комата. Още не можел да говори и да движи крайниците си, но лекарският екип се надява, че с помощта на различни процедури Пат ще се възстанови напълно.