Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

Ив, която знаеше, че Рурк плаща лечението на сънародника си, нежно докосна ръката му.

— Двама полицаи охраняват стаята му. Утре ще го посетя.

— Ще отидем двамата. — Забеляза, че Ниб носи кутия с дискове и усмихнато промълви: — Наслука, лейтенант.

На петия час от разпита на Одри Ив се отказа от кафето и премина на вода. При продължителна употреба заместителят на кафе, който полицейската закусвалня предлагаше на уморените ченгета, предизвикваше язва на стомаха.

Одри пиеше чаша след чаша чай, но умората и напрежението постепенно си даваха отражението. Елегантно фризираната й коса се сплъсти от потта, гримът й се поизтри и Ив забеляза, че лицето й е бледо като на мъртвец, а устните й — прекалено тънки без червилото, което е смекчавало очертанията им. Клепачите и очите й бяха зачервени.

— Иска ми се да обобщим казаното досега. Когато съпругът ти е бил убит…

— Той беше екзекутиран — прекъсна я Одри. — Хладнокръвно екзекутиран от онзи мръсен плъх Рурк. Загуби живота си заради една блудница и ме остави вдовица, а детето си сираче.

— Повтаряш думи, които ден след ден, година след година си натрапвала в съзнанието на сина си и постепенно си изпълвала сърцето му с омраза. Превърнала си го в свое оръдие на отмъщение.

— Нито за миг не съм го лъгала. Исках да стана монахиня и да умра без да съм познала плътската любов. Ала Лиъм Калхун ми беше изпратен, един ангел го доведе при мен, затова легнах с него и заченах син.

— Ангел ли? — повтори Ив и се облегна назад.

— Видях светлина — замечтано произнесе Одри и очите й заблестяха. — Златиста светлина. Затова се омъжих за човека, който беше само инструмент за създаване на момчето. А когато го екзекутираха, разбрах каква е мисията на сина му. Синът ми не беше роден да умре заради греховете си, а да отмъсти за тях.

— Непрекъснато си му внушавала, че мисията му е да убива.

— Не. Учех го да вземе онова, което е било отнето, да балансира и изравни везните. Лиъм беше болнаво и хилаво дете. Беше подложен на страдания, за да се пречисти за своята задача. Посветих живота си на обучението му. — Тънките й устни се извиха в усмивка. — Той беше прекрасен ученик. Никога не ще го заловите. Умно е моето момче, истински гений. А душата му е чиста като току-що паднал сняг. — Усмихна се още по-широко и добави: — Ние сме недосегаеми.

— Синът ти е убиец, социопат и религиозен фанатик. А ти си се погрижила да получи добро образование в областта, която си преценила като най-необходима за осъществяване на бъдещите ти планове.

— Умът му беше неговият меч.

„А душата му? — запита се Ив. — Каква жлъч е вливала в душата на собственото си дете.“

— Обучавала си го почти петнайсет години, моделирала си го като фигура от глина преди да го накараш да убива. Умна жена си, Мери.

— Одри, сега се казвам Одри. Имам документи, които го доказват.

— Компютърният гений се е погрижил и за това, нали? Създал е Одри Мъръл. Имала си достатъчно пари за осъществяването на плана си, но най-вече си проявила похвално търпение, докато уточниш дори най-малките подробности. Ала синът ти не е толкова търпелив. Как ли ще постъпи сега, когато не можеш да го ръководиш?

— Лиъм ще се справи и сам. Ще довърши започнатото, защото е роден именно заради това.

— Нима мислиш, че си го програмирала толкова добре? Дано да си права. Надявам се да ми предложи нова игра, тогава непременно ще го заловя. Сигурна съм, че има резервна апаратура и се крие някъде наблизо.

Одри се усмихна и отпи от чая си.

— Никога не ще го намериш в твоя огромен, нечистоплътен град, който е олицетворение на Содом и Гомор. Но синът ми ще знае къде се намирате с твоя любовник, чиито ръце са окървавени. Бог ми е свидетел, че добре изиграх ролята си. Жертвах се като позволих на онзи глупак Съмърсет да ме докосва. Разбира се, не му разреших големи волности, защото Одри е почтена жена, освен това не исках да го изпусна. Глупакът страстно ме желаеше. Няколко пъти ме покани в жилището си, за да послушаме музика и да рисуваме.

— А пък ти си се възползвала, за да поставиш „бръмбарите“.

— Изобщо не се затрудних, любовта го беше заслепила. Подсказах му, че мястото на картината, която му подарих, е в спалнята и той я окачи там. Така знаехме какво прави във всеки момент. Беше пионка за моя Лиъм.

— Ти ли заповяда на сина ти да постави бомба в колата ми? — Ив се усмихна, когато забеляза как Одри гневно стисна устни. — Съмнявам се. Действаш много по-коварно, освен това едва ли си искала толкова рано да ме извадиш от играта. Направил го е на своя глава. Лиъм е като парен котел, който може да избухне, ако не го държиш под око. А сега ти не можем да го контролираш.