Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

— Той се покая заради грешката си. Никога повече не ще се отклони от верния път.

— Не бъди толкова сигурна. Мисля, че точно сега ще сгреши и ще ми падне в ръцете. Възможно е да пострада, да бъде убит, Одри. Има опасност да го загубиш. Ако ми кажеш къде е, ще ти дам обещание, че няма да пострада.

— Да не мислиш, че искам до края на живота си момчето ми да бъде затворено в някоя лудница? — Тя стана и се приведе към Ив. — Предпочитам да умре като мъж, като мъченик, който е отмъстил заради пролятата кръв на баща си. „Почитай твоя баща и твоята майка“ — това е най-мъдрата Божия заповед, защото човек идва на бял свят благодарение на родителите си. Моят син няма да я забрави, сигурна съм. Ще си я повтаря, докато довърши започнатото.

— Тази жена е истинско чудовище — обърна се Ив към Уитни след приключването на разпита.

— Не се съгласява да го издаде, дори ако с това ще го спаси и ще бъде щастлива, ако синът й умре, довършвайки делото, започнато от нея.

— Ще й бъдат направени изследвания; вероятно до края на живота си ще бъде затворена в заведение за хора с престъпни наклонности и умствени увреждания.

— Мисля, че се преструва на умопобъркана. Жалко за младежа — ако не е било нейното „възпитание“, може би от Лиъм е щяло да излезе нещо друго.

— Миналото не може да се промени. Прибери се вкъщи, Далас. Достатъчно поработи за днес.

— Първо ще проверя докъде е стигнал Фийни.

— Не е необходимо. Двамата с Макнаб работят усърдно. Ако отрият местонахождението на втората апаратура, ще ти се обадят. Отивай си у дома, лейтенант — повтори командирът преди да е измислила друга причина да остане. — Навярно „горивото“ ти е изчерпано. „Зареди“ се и утре сутринта започни с нови сили.

— Слушам, сър. — Докато отиваше към гаража, тя си помисли, че Уитни е прав. Щеше да се прибере у дома, да хапне и да разбере какво е открил Рурк в отдела си. Хрумна й, че ако въведат имената на заподозрените в неговия компютър, може би ще намерят скривалището на убиеца.

В този огромен и пренаселен град човек можеше лесно да се скрие… Ами ако Лиъм още не знае за арестуването на майка му… Тя включи видеотелефона.

— Надин Фарст, Канал 75.

— Говори Надин Фарст. В момента не съм на работното си място. Моля, оставете съобщение или ми го изпратете по факса или чрез електронната поща.

— Прехвърлете обаждането в дома й. По дяволите, Надин, как можа точно днес да си вземеш почивка!

— Здравейте. Аз съм Надин. В момента не съм у дома. Ако желаете…

— Проклятие! Слушай, скъпа, бягаш си от късмета. Имам новина, която толкова ще повиши рейтинга ти, че ще станеш най-прочутата репортерка.

— Така кажи! — Лицето на Надин се появи на монитора. — До късно работиш, Далас.

— Да, за разлика от теб.

— Човек има нужда от малко почивка, нали?

— Ти не си човек, а репортер. Искам информацията, която ще ти дам да бъде излъчена още тази вечер. Полицията е арестувала човек, свързан със серията от жестоки убийства. Задържаната се нарича Мери Патриша Калхун, известна още като Одри Мъръл, и е обвинена в съучастие при убийствата на Томас Бренън, Шон Конрой и Джени О’Лиъри, както и в опита за убийство на Патрик Мъри.

— Почакай, едва сега успях да включа записващото устройство.

— Това е първият ти и единствен шанс — без капка съчувствие промълви Ив. — Полицията издирва сина й Лиъм Калхун във връзка с тези престъпления. Обади се на отдела за връзки с обществеността, ако ти трябват фотографии на предполагаемите убийци.

— Непременно. Слушай, искам още тази вечер да излъча интервю с майката.

— Продължавай да вярваш в чудеса, Надин. Наивността ти стопля сърцето ми.

— Далас…

Ив прекъсна връзката и се усмихна. Репортерката беше истинска професионалистка — информацията щеше да бъде излъчена след трийсет минути.

Когато премина през огромните врати на градината и подкара по алеята към дома си, очите й пареха от умора, но едновременно се чувстваше напрегната. Реши да поработи още няколко часа, но преди това искаше набързо да хапне и да вземе душ.

Остави колата пред входа и се заизкачва по каменните стъпала. Щом влезе във фоайето, съблече коженото си яке и го преметна на перилото на вътрешната стълба. Тежко въздъхна при мисълта, че ще трябва да разговаря със Съмърсет. Предпочиташе изобщо да не го вижда, но все пак беше длъжна да му съобщи, че обвиненията срещу него напълно са отпаднали. Питаше се къде е — обикновено безшумно изникваше отнякъде и я посрещаше с намръщена физиономия.