Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

— Методът, по който е действал престъпникът, подсказва, че той е извършил и трите убийства.

Тя извади от чантата си стъкленица, в която имаше изкуствено око. Хирурзите се надяваха, че ще могат да присадят окото на Патрик Мъри. При вида на онова, което плуваше в стъкленицата, Съмърсет пребледня и извърна глава.

— Вярваш ли в максимата „око за око“?

— Доскоро я подкрепях — отвърна той с треперещ глас, после успя да се овладее. — Но вече не знам в какво да вярвам.

Ив безмълвно извади статуетката на Мадоната.

— Светата Дева — символ на непорочност. Марлена е била чиста, непорочна.

— Дъщеря ми бе едва тринайсетгодишна! — възкликна той с насълзени очи, а Ив се почувства виновна заради болката, която му причиняваше. — За да оцелея, трябваше да убедя себе си, че детето ми почива в мир. Мислите ли, че за да си отмъстя, бих сторил онова, което направиха с нея? — Затвори очи и преглътна, за да се поуспокои. — Марлена беше най-нежното и най-невинното същество. Забранявам да споменавате името й и да ме разпитвате за нея.

Ив кимна и се изправи, но миг преди да му обърне гръб, Съмърсет забеляза съчувствения й поглед. Искаше му се да изрази благодарността си, ала тя отново заговори:

— Известно ли ти е, че убиецът е гений в областта на електрониката и че записът на обаждането не е никакво доказателство за невинността ти?

Той понечи да й отговори, но се отказа. Питаше се как е възможно в един миг да проявява съчувствие към него, а в следващия да го напада като разярена тигрица. Отново отпи глътка вода и заяви:

— Повтарям, че наистина ми се обади непознат човек.

Ив отново седна срещу него. С усилие на волята беше прогонила от съзнанието си образа на Марлена.

— Опита ли се да се свържеш с Одри Мъръл?

— Не… нямах време…

— Как стигна до клуб „Русалка“?

— С моята кола. Подчиних се на заповедите на непознатия и я паркирах до страничния вход откъм Петнайсета улица.

— Как влезе.

— Вратата не беше заключена.

— Разкажи ми какво се случи после.

— Извиках. Никой не ми отговори, но музиката беше много силна, а всички светлини бяха включени. Влязох в залата и веднага забелязах човека в аквариума. Стори ми се, че устните му се движат. Окото му… едното му око беше извадено, а лицето му беше покрито с рани. — Отново пребледня, сякаш виждаше ужасната гледка. — Аквариумът продължаваше да се пълни с вода. Не знаех как да я спра. Заизкачвах се по стълбичката с мисълта да спася непознатия. В този момент се появихте вие.

— Не ме лъжи. Как така си решил да го извадиш от аквариума, като краката му бяха приковани с белезници към дъното?

— Не ги забелязах. Видях само лицето му.

— Познаваше ли Патрик Мъри отпреди?

— Когато живеех в Дъблин, имах много познати, но за този човек не си спомням.

— Добре, да започнем отново.

Въртя го на шиш цели два часа, но той разказваше все едно и също. Когато излезе от помещението за разпит, Ив повика сътрудничката си.

— Провери дали са ми отпуснали кола. Съобщи ми в коя клетка е паркирана и ме чакай в гаража — след пет минути ще бъда там.

— Слушам, лейтенант. Бива си го Съмърсет — добави тя. — Ако ме бяхте подложила на подобен разпит, вероятно щях да призная, само за да ме оставите на спокойствие.

Ив си каза, че Съмърсет действително се беше държал мъжки, но след разпита изглеждаше състарен с десет години, болен и уязвим. Гузната й съвест я загриза, но не искаше да признае, че може би е сгрешила.

— Не ми е ясно защо се възхищаваш от него — промърмори тя. — Тази сутрин той спечели медала за глупава постъпка! — Обърна се и гневно закрачи по коридора.

Както очакваше, завари Рурк в канцеларията си.

— Слушай, ще ти разреша десетминутно свиждане с любимия ти иконом. Опитай се на всяка цена да го убедиш да поиска адвокат.

— Какво се случи? Обясни ли ти защо е бил в клуба?

— Нямам време за празни приказки. Той ще ти разкаже всичко. Трябва да подготвя рапорта си, а след час отивам у дома с Пийбоди. Ще направим обиск на жилището на Съмърсет. Според закона не ми е необходима заповед, защото квартирата му се намира в твоя дом. Но можеш да се противопоставиш.

— Нямам подобно намерение. Искам час по-скоро подозренията срещу него да отпаднат.

— Тогава бъди така добър да не се прибираш поне до три следобед. Междувременно можеш да ангажираш адвокат, който ще освободи Съмърсет под гаранция.

— Добре. Разбрахте ли как се казва жертвата?

— За щастие човекът е жив, въпреки че положението му е изключително сериозно. Казва се Патрик Мъри и е бил чистач в клуба. Непременно трябва да се обадя на жена му.