Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

Но той се отказа от адвокати. Когато Ив влезе в помещението за разпити, икономът се престори, че не я вижда и продължи да се взира в пространството.

Тя освободи човека от охраната, заобиколи масата и седна срещу Съмърсет. Беше успяла да се преоблече, да се стопли с няколко чаши кафе и да се свърже с болницата, откъдето й казаха, че медиците са успели да съживят Патрик Мъри, но в момента лекарите се борели за живота му.

— Въпреки че Мъри е оживял, все още е в кома и ако оцелее, има опасност мозъкът му да е засегнат — обърна се тя към Съмърсет, — което означава, че обвиненията срещу теб не са отпаднали.

— Мъри ли?

— Да, Патрик Мъри, още един младеж от Дъблин.

— Не го познавам. — Той машинално прекара пръсти през разрешената си коса и се огледа, сякаш едва сега осъзнаваше къде се намира. — Може ли… може ли да ми налеете чаша вода?

— Добре. — Ив стана да напълни каната. — Защо не позволиш на Рурк да ти наеме адвокати?

— Не е негова работа. Освен това нямам какво да крия.

— Ти си кръгъл глупак. — Тя гневно постави каната пред него. — Дори не подозираш какво ще ти се случи като започна да те разпитвам. Не вярвам да отречеш, че беше на местопрестъплението и те заварих да излизаш от…

— Грешите! — сопна се икономът. Резкият й тон го беше накарал да се опомни. — Влизах в аквариума.

— Докажи го — нали те видях със собствените си очи. — Ив нервно разроши косата си, а Съмърсет се намръщи. Забеляза, че очите й са възпалени от водата и под тях има огромни сенки.

— Този път няма да успея да те спася — предупреди го младата жена.

— Не искам нищо от вас.

— Добре, значи се разбрахме. Включвам записващото устройство. Разпит на Лорънс Чарлс Съмърсет, заподозрян в опит за убийство на Патрик Мъри. Разпитът се извършва от лейтенант Ив Далас. Начало — осем и петнайсет. Заподозреният беше запознат с правата и задълженията си и засега отказва адвокатска защита. Моля да потвърдиш отказа си.

— Потвърждавам.

— Какво правеше в клуб „Русалка“ в шест и половина сутринта?

— В шест и петнайсет ми се обади човек, който не каза името си. Нареди ми незабавно да отида в клуба и то сам.

— Винаги ли хукваш към секс клубовете, когато анонимен глас ти се обади в ранни зори и ти заповяда да му се подчиниш?

Икономът й хвърли унищожителен поглед, което говореше, че е излязъл от шока и че няма да се предаде без съпротива.

— Анонимният глас ми съобщи, че моя приятелка се намира там и че ще си изпати, ако не се подчиня.

— Коя е тази приятелка?

Той си наля вода и разкваси пресъхналите си устни.

— Одри Мъръл.

— О, да, тя трябваше да докаже алибито ти при убийството на Бренън, но не се справи много успешно. Сигурен ли си, че искаш отново да я използваш?

— Иронията ви е неуместна, лейтенант. Обаждането е записано — прослушайте го.

— Разбира се. И така. Анонимният глас ли е наредил да отидеш в клуб „Русалка“… Знаеше ли къде се намира заведението?

— Не. Нямам навика да посещавам подобни клубове — надуто заяви той, при което на Ив й се прииска да го удари. — Непознатият ми съобщи адреса.

— Колко любезно от негова страна. Съобщава ти адреса и те заплашва, че гаджето ти ще пострада, ако не отидеш.

— Точно така. Каза… намекна, че ще постъпи с нея така, както са постъпили с Марлена.

Ив изпита съчувствие към него. Разбираше постъпката му, но нямаше право да изрази чувствата си.

— Не ти ли хрумна, че в къщата живее полицай, че можеш да се обърнеш към мен и да ми съобщиш за заплахата?

Съмърсет студено я изгледа, но в очите му се четеше страх. Гордо вдигна глава и процеди:

— Не съм свикнал да разчитам на помощта на полицията.

— Нямаше да седиш тук, ако ми се бе доверил и ако онова, което казваш, е истина. — Тя се приведе и го погледна в очите. — Много добре знаеш, че си заподозрян като извършител на три поредни убийства. Въпреки че уликите срещу теб са косвени и че резултатите от психологическите тестове са отрицателни, подозренията още не са снети от теб. — Искаше й се да го удари заради глупостта му — омразата му към нея му беше попречила да потърси помощта й. — Сега пък твърдиш, че по нареждане на анонимен глас си отишъл в клуба и си видял човека, удавен в аквариума.

— Това е самата истина. Не исках да пострада още един човек, когото обичам. — Не искаше да споменава името на Марлена, но трябваше да обясни какво е почувствал. — Не исках да загубя и Одри. Затова постъпих така, както ми подсказваше сърцето.

Ив се облегна назад и си помисли, че щеше да й бъде много по-лесно, ако не го разбираше и не му съчувстваше.