Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

Пусна окото в малка стъкленица с прозрачна течност. Беше се примирил, че този път не ще може да вземе „трофея“ си и да го прибави към колекцията си. Достатъчно беше, че го е извадил… око за око…

Повлече Пат към аквариума и чистачът изстена.

— Събуждаш се вече, ах, ти, пиян грешнико! — Преметна жертвата си през рамо и се заизкачва по желязната стълбичка.

Гордееше се, че има сили да носи човек на гърба си. Като малък беше болнав и немощен. Но имаше силно желание да се промени. Подчиняваше се на наставленията и упражняваше тялото и съзнанието си докато почувства, че е готов, че е идеален за мисията, с която беше натоварен.

Остави Пат на дъното на празния аквариум и извади от джоба си портативна бургия. Затананика любимия си химн и се захвана да пробива дупки. Прикрепи със скоби белезниците, изправи се и ги дрънна, за да се убеди, че няма да се изплъзнат. После свали дрехите на Пат.

— Голи се раждаме и голи умираме — бодро произнесе той и окова с белезниците глезените на жертвата си. Втренчи се в окървавеното лице и забеляза, че клепачите на чистача потрепват. — След малко ще проверим дали ще имаш сили да ме молиш за пощада.

Извади значката от джоба си и я пусна до жертвата. После благоговейно целуна статуетката на Светата Дева и я постави на пода с лице към грешника.

— Помниш ли ме, Пади?

Съзнанието на Пат започваше да се прояснява, пареща болка проряза главата му и той почувства, че му се повдига. Изстена, после изкрещя:

— Исусе Христе, какво е това?

— Възмездие.

Пат се разрида и притисна длани към лицето си, сякаш искаше да спре болката. Когато откри какво са сторили с него, изпищя:

— Господи, окото ми го няма!

— Тук е! — Човекът в черно се запревива от смях. — Ето го, на масата е.

— Какво става? Защо постъпваш така с мен? — Пат, който напълно беше изтрезнял, се опита да стане и видя, че е прикован към дъното на аквариума. Болката го прониза като мълния. — Слушай, тук няма да намериш пари, всичко се прибира в касата. Не знам кода, защото съм най-обикновен чистач.

— Не ме интересуват парите.

— Тогава какво правиш? Какво си направил с мен? О, пресвета Дево, какво иска този човек?

— Не споменавай името й. — Той отново се разгневи и удари с юмрук Пат по лицето. — Ако го изречеш още веднъж, ще изтръгна мръсния ти език.

— Не разбирам какво искаш — изстена чистачът.

— Искам живота ти. Чаках цели петнайсет години и тази нощ удари и твоят час.

От единственото око на Пат се стичаха сълзи, а болката сякаш го обгръщаше като огнен обръч, но все пак той се опита да хване крака на мъчителя си. Не успя и посегна отново като ругаеше, заплашваше и ридаеше.

— Съжалявам, че нямам достатъчно време да се позабавлявам с теб. — Човекът с черното палто ловко се изкачи по стълбичката, последван от виковете на жертвата си. — Ще пусна водата така, че ще те залее след около час. Цял час — повтори и се усмихна на Пат през стъклото, докато слизаше от другата страна на аквариума. — Гарантирам ти, че дотогава ще обезумееш. Водата ще се покачва сантиметър по сантиметър, ще покрие първо глезените ти, коленете, ще стигне до кръста ти. Ще се опитваш да се освободиш от оковите, ще се дърпаш, докато глезените ти се разкървавят. А водата постепенно ще достигне до шията ти…

Без да престава да се усмихва, той се обърна и развъртя крана.

— Но защо, защо го правиш, долно копеле?

— Имаш почти час, за да размислиш. — Той коленичи, прекръсти се, притисна една към друга дланите си и отправи благодарствена молитва към Всевишния.

— Нима се молиш? — Пат се втренчи в статуетката и прошепна: — Божия майко, помогни ми. — После отправи към Светата Дева най-искрената молитва в живота си. Закле се, че ако го спаси, никога повече не ще изпие дори капка алкохол.

Настъпи тишина. Двамата мълчаливо се молеха. После човекът с черното палто се изправи и се усмихна.

— Късно е за молитва. Осъден си на смърт от мига, когато за пари продаде душата си на дявола.

— Не е вярно. Не те познавам. — Водата се плискаше около коленете на Пат и той за пореден път напразно се опита да се освободи от белезниците. — Сгрешил си, не съм човекът, когото търсиш.

— Не съм сгрешил, просто промених графика си. — Тъй като не искаше да се обажда на полицайката по-рано от предвиденото време, той отиде на бара и си наля чаша безалкохолно, докато Пат крещеше за милост. Никога не близваше алкохол. — Дано да си спомниш и кой ме изпраща.

Постави стола си точно срещу аквариума, взе чашата си, седна и се приготви да наблюдава представлението.