Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

— Не думайте! — Макнаб се поободри и отхапа от сандвича. — Никой не ми съобщи тази подробност. — Скенерът избръмча и той се намръщи. — На деветнайсетия етаж, в апартамента в източното крило също има мощна апаратура. — Той извади комуникатора си. — Син екип, проверете номер 1923. Може би е само музикална уредба на някое богато хлапе, но е много мощна.

— Ще разпитам обитателите на сградата — заяви Ив. — Ако попаднеш на нещо интересно, веднага ми го съобщи.

— Вие също, лейтенант. Между другото, къде е Пийбоди?

Ив повдигна вежди, изгледа го, сетне отговори:

— Надзирава демонтирането на апаратурата в хотелската стая. Тя не те харесва, Макнаб.

— Знам. — Младежът широко се усмихна. — Кой знае защо точно това особено ме привлича. — Той си затананика и отново се обърна към скенера.

В полунощ Ив смени работния екип с нови хора, изпрати Макнаб вкъщи със заповед да поспи минимум осем часа и също се прибра у дома. Не се изненада, когато намери съпруга си в кабинета му. Рурк си беше налял чаша бяло вино и не откъсваше поглед от монитора, където вървяха кадри от провалилата се операция.

— Изпратих хората от първия екип да си починат — обясни тя. — Започваха да се изнервят.

— Ти също изглеждаш изнервена. Искаш ли чаша вино?

— Не, благодаря. — Тя се приближи и видя, че е спрял записа на мястото, където Макнаб политаше с главата напред към вратата. — Той едва ли ще поиска да сложи в рамка тази снимка.

— Не успяхте ли да откриете апаратурата на престъпника?

— Макнаб мисли, че онзи я е изключил. — Ив разтри втвърдените си вратни мускули. — Аз съм на същото мнение. Възможно е да го е направил чрез устройство за дистанционно управление или пък има съучастник. Според Майра този тип иска по време на играта непрекъснато да бъде в центъра на вниманието, ето защо не изключвам възможността да има партньор… или по-вероятно партньорка и то с властен характер.

— Например майка му?

— Съгласна съм с предположението ти, но и дистанционното устройство би му свършило същата работа. Хм, въобразява си, че командва парада, което ме кара да мисля, че има собствено жилище. — Тя се приведе към монитора и се втренчи в човека с дългото палто и шофьорската фуражка. Облеклото му също е част от играта. Прикрива фигурата му и същевременно е някак драматично. Все едно, че нашият човек играе главната роля в пиеса. Но погледни го сега — изглежда като актьор, на когото са суфлирали погрешна реплика. Поведението му издава, че е изплашен, че е изпаднал в паника. Инстинктивно отстъпва и вдига ръка да се защити. Обзалагам се, че зад черните очила очите му са разширени от страх. — Нещо привлече вниманието й; тя смръщи вежди и се приведе още по-ниско. — Дявол да го вземе, не виждам очите му и не мога да разбера накъде гледа — може би към Бакстър, който посяга към оръжието си. Или пък наблюдава „полета“ на Макнаб?

— От мястото, където се намира, може да наблюдава и двамата.

— Е, какво ще кажеш за Бакстър? Прилича ли ти на ченге, което посяга към оръжието си? Защо пък да не изглежда като портиер, който е дочул врявата и се готви да повика охраната по пейджъра си.

— Прилича на ченге — отсече Рурк и нареди на устройството да върне записа с тридесет секунди назад. Разнесоха се викове и кучешки лай и той изключи звука. — Погледни движенията му — реагира като полицай: рязко се обръща, привежда се и дясната му ръка посяга към кобура под мишницата. Портиерите носят пейджърите на коланите си.

— Но всичко се случи толкова бързо…

— Ако този тип си е имал работа с полицията, положително умее да разпознава ченгетата. Макнаб изобщо не прилича на полицай. Престъпникът би могъл да се усъмни само ако го е познавал и е знаел къде работи.

— Преди малко Иан ми се оплака, че не е участвал в истинска акция. Но и двамата разбират от електроника, нищо чудно да са работили заедно. Проклятие, как не се сетих за това преди да го изпратя да се наспи.

— Неуморна си, лейтенант. Наблюдавах начина, по който ръководеше операцията и съм възхитен.

— Но се провалих.

— Играта още не е приключила, скъпа Ив. Но днес поработи достатъчно. Време е да си лягаш.

Искаше й се да му каже същото, но надделя желанието й винаги да му противоречи.

— Кой ми заповядва?

— Човекът, за когото се омъжи, защото е страхотен в леглото.

Тя навлажни с език устните си и пъхна ръце в джобовете си.

— Казах го, само за да вбеся един сексуално неудовлетворен слабоумен с престъпни наклонности.