Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

— Ще го настигнем, ако останем живи — промърмори Ив и извика в микрофона: — Заподозреният зави по Лексингтън авеню и се насочва към центъра на града. Къде е проклетият хеликоптер?

— Няколко машини летят в указаната от теб посока — с леден тон отговори командирът. — Полицейските коли са тръгнали от източна и западна посока и ще се включат в преследването на Четирийсет и пета улица и Лексингтън авеню.

— Пътувам с цивилна кола, сър. — Тя описа спортния автомобил и добави: — Бързо настигаме миниджета, който в момента пресича Петдесета улица…

Ив ужасена замлъкна, защото видя, че летят към огромен автобус. Рурк натисна бутона за вертикално излитане и колата рязко се стрелна нагоре, а младата жена почувства, че стомахът й се преобръща. Прелетяха над автобуса и отново се спуснаха на платното, ала миниджетът беше изчезнал.

— По дяволите. Завил е, но в коя посока?

— Надясно — реши Рурк. — Забелязах, че се беше устроил в дясното платно.

— Предполага се, че в момента заподозреният се движи на запад по Четирийсет и девета улица. Полицейските коли да се отправят в тази посока — нареди Ив.

Когато стигнаха до ъгъла, зеленият светофар замига в жълто, но Рурк реши все пак да завие, за да не губи време. Ала с типичната си нетърпеливост пешеходците се втурнаха да пресичат и макар да виждаха синьото торпедо, което се носеше към тях, не отстъпваха нито на сантиметър.

— Тъпанари, кретени… — Тя замлъкна, защото Рурк отново вдигна колата във въздуха, после я спусна, като за малко не преобърна подвижния павилион за храна. Трима евреи с черни куфарчета изплашено отскочиха встрани. Собственикът на павилиона грабна една круша и я запрати след отминаващия автомобил.

В този момент Ив забеляза как миниджетът завива зад ъгъла на Пето авеню. Задницата му поднесе и преобърна втория подвижен павилион, а собственикът му се просна на земята.

— Започваме да изоставаме — извика тя в микрофона. Той вече се движи по Пето авеню. — Вдигна поглед към небето и гневно стисна устни като забеляза само репортерски хеликоптери. — Сър, къде е въздушното подкрепление?

— Имаме проблеми в контролната кула. Хеликоптерите ще бъдат на местоназначението след пет минути.

— Но ще бъде прекалено късно — промърмори тя и дори не се зарадва, когато чу приближаващия се вой на сирени.

— Нямаме друг изход, освен да полетим — реши Рурк.

Усмихна се студено и натисна бутона за вертикално излитане. Автомобилът се стрелна нагоре като ракета. Ив пребледня като платно и се вкопчи в седалката.

— Господи, как мразя това!

— Дръж се здраво. Ще минем по диагонал и бързо ще го настигнем.

„Но преди това ще трябва да прелетим със сто и шейсет километра в час над няколко двайсететажни сгради“ — помисли си тя.

Вече се движеха сред туристическите аеробуси и Ив имаше възможност за първи път да види отблизо омразните превозни средства, които ежеминутно прелитаха край прозореца на стаята й в управлението. Дочу монотонния механичен глас, който приканваше туристите да посетят прочутите бижутерски магазини в Диамантения квартал.

— Ето го! — изкрещя тя, за да надвика шума и посочи на запад. — Той е в онзи син миниджет. Попаднал е в задръстване между Четирийсет и пета и Четирийсет и шеста улица. — След секунда забеляза още един миниджет на около половин пресечка от първия и гневно изруга. — По дяволите, само това ми липсваше — две еднакви коли. Рурк, приземявай се… ако се наложи, дори върху тротоара. До всички патрулни коли, насочете се към два сини миниджета, попаднали в задръстването на Пето авеню. Блокирайте движението по западното платно на ъгъла на Пето и Четирийсет и трета.

Стомахът й се преобърна, когато Рурк рязко снижи колата и паркира в платното за автобуси точно срещу единия миниджет.

Тя изскочи навън и насочи оръжието си към шофьора.

— Полиция! Излез от колата и вдигни ръце?

Шофьорът беше младеж на около двайсет и пет. Носеше жълто-зелено сако и бричове. Когато излезе от колата, по лицето му се стичаха капки пот.

— Моля ви, не използвайте оръжието си — извика той. — Аз съм само пласьор… мъча се да си изкарвам хляба…

— Не мърдай! Обърни се и сложи ръцете си върху колата!

— Моля ви, не желая жена ми да разбере… Искам адвокат — добави, докато тя го претърсваше за оръжие. — Едва от шест месеца съм в този бизнес… Смилете се над мен…

Ив извади белезниците и му ги постави, макар вече да знаеше, че това не е човекът, когото преследваха.