Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

— Само ако си мръднал, хубавичко ще те подредя — заплаши го и хукна към другия миниджет, но забави крачка, Щом забеляза, че Рурк вече го е огледал.

— Провери ли другия шофьор. Този тук е пласьор на наркотици с мозък на попова лъжичка.

— Колата е празна — процеди Рурк. — Убиецът е избягал.

Той гневно стисна зъби и се огледа.

Тротоарите гъмжаха от пешеходци, трите елеватора към другите нива бяха претъпкани с хора. Наблизо се намираше и централната станция на метрото.

— Мръсникът успя да ни се изплъзне.

След два часа повикаха Ив в „Кулата“, както неговите хора наричаха седалището на шефа на полицията Тибъл, за да обясни защо операцията се е провалила.

— Поемам цялата отговорност за неуспеха, сър. Всички полицаи, които участваха в операцията, действаха според инструкциите ми.

— Не е било операция, а истински цирк, Далас. — Тибъл удари с юмрук по бюрото. — Бой на кучета, ранени граждани, а лейтенант Далас се подвизава из града със спортна кола, която струва поне двеста хиляди долара. Репортери, които са пътували с въздушен автобус, са успели да заснемат великия ти полет. Представям си реакцията на зрителите като видят репортажа. Не допринасяш за издигането на имиджа на нюйоркската полиция, лейтенант.

— Позволете да обърна вниманието ви на факта, че наскоро служебната ми кола беше взривена и че още не съм получила друга. Реших да използвам лично превозно средство, което не е забранено от устава.

Тибъл присви очи.

— По дяволите, защо не са ти дали автомобил?

— Молбата ми не е била придвижена поради кой знае какви причини. Днес сътрудничката ми подаде нова молба, при което й е било отговорено, че все някога ще получа превозно средство.

Тибъл раздразнено въздъхна.

— Празноглави бюрократи! В осем часа ще имаш кола.

— Благодаря, сър… Позволете ми да продължа. Безсъмнено днешната операция се провали. Все пак детектив Макнаб успя да разбере, че престъпникът се обажда от Лакшъри Пауърс. Моля да ми разрешите да се включа в групата, която ще участва в претърсването на сградата.

— Нима възнамеряваш да бъдеш навсякъде?

— Да, сър.

— Хрумвало ли ти е, че започваш да губиш обективността си? Че започваш да доказваш на убиеца колко е некадърен и глупав в сравнение с теб? Питам се дали разследваш серия от жестоки убийства, лейтенант, или се забавляваш с играта му?

Ив мислено призна, че Тибъл има право, но реши да не отстъпва.

— Извинете, че ви възразявам, сър, но в момента разследването е свързано с тази… игра. Признавам, че поведението ми е било… нестандартно и обещавам, че това няма да се повтори.

— По дяволите, как да те мъмря, след като винаги ме изпреварваш с извинения. — Той се изправи. — Смятай, че официално си порицана. Но, между нас казано, поведението ти не ми се стори „нестандартно“, както благоволи да се изразиш. Гледах видеозапис на операцията и забелязах, че командите ти бяха уместни и изречени без никакво колебание. Планът ти също беше безпогрешен. Откъде се взе този проклет пудел — едва чуто промърмори той. — Отгоре на всичко не си получила исканото подкрепление по въздуха, за което някой в контролната кула ще трябва да отговаря. Приеми, че имаш официалната ми подкрепа. А сега… — Тибъл взе от бюрото малък прозрачен глобус, пълен с проблясваща синя течност и го разклати — повърхността на миниатюрното море се набразди от вълни. — Сега трябва да обмислим стратегията ни. Сигурен съм, че медиите ще раздухат днешния ни неуспех, но ще приемем удара с гордо вдигнати глави. Най-важното е дали нашият човек отново ще те потърси.

— О, непременно ще се обади — не ще се въздържи. Предполагам, че няма да го направи веднага. Ще се цупи, ще получи нервна криза и ще мисли как да ме нарани физически. В болното му съзнание се е загнездила мисълта, че съм го измамила, че съм се опитала да разваля играта му. А да мамиш е грях, затова Бог трябва да ме накаже. Сигурна съм, че е изплашен, но и вбесен. — Поколеба се и реши да бъде откровена. — Не вярвам да се върне в Лакшъри Тауърс. Може да е всякакъв, ала не е глупак. Положително е разбрал, че сме узнали откъде се обажда. Днес усети капана, следователно инстинктивно „надушва“ ченгетата. Беше ни в ръцете, но го изпуснахме. Но ако открием бърлогата и апаратурата му, можем да смятаме, че сме го заловили.

— Тогава не губи време, а действай.

Ив се отби в канцеларията си, за да направи копия от аудио– и видеозаписите на операцията, за да ги проучи много внимателно.