Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

— Ясно. Значи не си се омъжила за мен заради секса?

— Това е елементът, който внася разнообразие в брака.

— Предполагам, че си прекалено уморена да изпиташ въздействието на този елемент.

Ив присви очи, въпреки че изобщо не й беше до спор.

— Кой си ти, че да ме командваш?

Рурк се засмя, прегърна я през кръста и я поведе към асансьора.

— Скъпа Ив, готова си да възразиш дори на Сатаната.

— А пък аз си мислех, че досега съм спорила именно с него. — Прозина се и облегна глава върху рамото му. Когато се озоваха в спалнята, побърза да се съблече и остави дрехите си разхвърляни на пода. Изтегна се в леглото и промълви: — Проверяват и колата, която онзи е зарязал пред хотела. Била е наета и платена с кредитната карта на Съмърсет.

— Промених номерата на всичките си банкови сметки. — Рурк легна до нея. — Още утре ще направя същото със сметките на Съмърсет. Така ще попреча на този мръсник да прави каквото си пожелае.

— „Метачите“ не са открили почти никакви следи в колата — очевидно е бил с ръкавици. Намерили са само няколко косъма, както и власинки от килим, произведен в чужбина. Може би са попаднали там от подметките му.

— Добре, скъпа. — Той я помилва по челото. — Хайде, изключи малкия си компютър.

— Ще се насочи към нова жертва, защото днес не можа да си достави желаното удоволствие — сънено промърмори Ив, а Рурк се обърна към нея и я взе в прегръдките си. — И ще го направи много скоро.

Той знаеше, че е права. Но поне тази нощ съпругата му беше в безопасност.

Патрик Мъри беше превишил обичайната си „доза“ алкохол. По принцип избягваше да бъде трезвен, но внимаваше да не се напива дотолкова, че да се препъва по улицата и да опикава ръцете си. Ала в три през нощта, когато клуб „Русалка“ затвори врати, той беше мъртво пиян, няколко пъти беше падал и ръцете му воняха на урина.

Жена му отново го беше напуснала.

Обичаше Лорета с цялото си сърце, но понякога проявяваше още по-силни чувства към бутилката уиски. Беше се запознал с любимата си в същия клуб преди пет години. Когато за първи път я видя, тя беше гола и участваше в трупата за синхронно плуване, с която се славеше заведението. За Пат това беше любов от пръв поглед.

Беше потънал в спомени за онази далечна нощ и се спъна в стола, който трябваше да обърне върху масата. Изпитото уиски замъгляваше погледа му и му пречеше да изпълнява задълженията си. Беше чистач и му бе съдено да бърше локвите от разлети питиета или от урина, да мие тоалетни и умивалници и да проветрява стаите на проститутките.

Преди пет години и два месеца беше назначен на тази „висока длъжност“ и едновременно беше улучен от стрелата на Купидон, когато видя Лорета да изпълнява пируети в аквариума.

Кожата й с цвят на отлежало уиски блестеше под светлината на прожекторите, абаносово черните й къдрици се открояваха на фона на яркосинята вода в аквариума. Очите й зад предпазните очила бяха лилави.

Пат се изправи, вдигна стола, после извади от джоба си миниатюрната бутилка уиски, с която никога не се разделяше, и я пресуши на един дъх.

Беше на двайсет и седем, когато за първи път видя красивата Лорета, и беше пристигнал в Америка само преди два дни. Принуден беше скоропостижно да напусне Ирландия заради неприятности с блюстителите на закона и защото не можеше да плати комарджийските си дългове. А в Ню Йорк беше срещнал своята голяма любов.

А ето че днес, пет години по-късно, продължаваше да търка пода на бара и да събира монетите, изпаднали от джобовете на клиентите, които често бяха по-пияни дори от него. И за кой ли път да скърби за своята Лорета. Напуснала го беше, защото не можеше да търпи пиянството му.

С Пат бяха странна двойка. Лорета беше висока метър и осемдесет и тежеше поне сто килограма, а той беше дребничък и слаб; някога мечтаеше да стане жокей, но никога не успяваше да се яви на ранните утринни тренировки поради махмурлука си. Косата му беше морковено оранжева, лицето му бе обсипано с лунички. Лорета обичаше да казва, че тъжните му момчешки очи са покорили сърцето й.

Първият път й плати, за да се люби с него. Не й се сърдеше — в края на краищата по този начин тя си изкарваше хляба. Когато спа с нея за втори път, й връчи парите и я попита дали иска да я заведе в сладкарница и да си поговорят. На третата им среща й занесе огромна кутия с марципанени бонбони и тя легна с него безплатно.

След няколко седмици се ожениха. Цели три месеца след това Пат не изпи нито глътка алкохол. После не издържа на изкушението, отново посегна към бутилката и предизвика гнева на съпругата си.