Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

В пет сутринта видеотелефонът иззвъня. Ив подскочи и сърцето й лудо затуптя. След миг осъзна, че не е изплашена от сигнала, а от съня, който звънът беше прекъснал.

Знаеше, че се обажда убиецът.

— Блокирай видеото, включи апаратурата за проследяване — прошепна тя на Рурк. — Тук Далас.

— Мислеше си, че можеш да ме победиш чрез измама, но не успя, само отложи смъртта на Брайън Кели. Ала съдбата е неумолима. Ще го убия и не ще ми попречиш.

— Провали се, приятелче. Видях как се изприщи, когато разбра, че смети подготвили клопка. Повярвай, предварително знаехме плана ти.

— Но не успя да ме заловиш.

— Знай, че сме близо до теб, нима не усещаш присъствието ни?

— Не сте толкова близо. „Кой крещи? Кой се съпротивлява? Кой се страхува и сам се наранява? На кого очите са помътнели? На онези, които обичат чашката.“ Пред очите ми умира един човек. Искаш ли да чуеш как крещи? — Той изключи филтъра, а Ив дочу писъци и ридания, които смразиха кръвта й.

— Ти си този, който си служи с измама — извика тя. — Ще го убиеш, после ще ми кажеш как да го открия, както постъпи с Бренън. Не си добър играч щом не поемаш рискове.

— Още не е мъртъв. Ако побързаш, може би ще го спасиш.

— Кажи ми гатанката — промълви тя, докато навличаше дрехите си.

— Като доказателство, че не се страхувам от теб, ще ти дам елементарна загадка: там, където съм, вечерят, танцуват и гледат голите русалки. В момента не работят, но ти не се притеснявай, ела. Твоят човек започва да се дави, лейтенант. Гледай да не закъснееш.

Ив прекъсна връзката. Повдигаше й се от думите му.

— Предполагам, че е в някакъв клуб — обърна се тя към Рурк, докато поставяше оръжието си в кобура.

— Знам един клуб „Русалка“; участничките в синхронното плуване са голи.

— Отиваме право там. — Двамата се качиха в асансьора и Ив промълви: — Възнамерява да удави поредната си жертва. — Извади комуникатора си, за да се свърже с диспечера и изгледа изпод око Рурк. — Клубът не е твой, нали?

— Не. — В очите му проблеснаха гневни пламъчета. — Но някога ми принадлежеше.

Докато колата се носеше по безлюдните улици към центъра на града, първите слънчеви лъчи позлатиха река Ийст. По небето плуваха пухкави облачета и процеждащата се през тях светлина изглеждаше синкава като пудра.

Рурк не беше включил автоматичния пилот, затова предпочете да избегне Бродуей, където денонощно ставаха задръствания. Напрежението на Ив беше почти осезателно, сякаш заедно с тях в колата пътуваше страхът.

— Трудно е да разбереш какво се върти в главата на един луд — промълви той.

— Престъпникът действа според някакъв план; чувствам, че губи почвата под краката си, но не ми хрумва как да се добера до него. — Тя дълбоко се замисли, докато колата летеше по платното, изпреварвайки другите превозни средства. — Познаваш ли собственика на клуб „Русалка“?

— Не. Клубът беше сред първите ми „придобивки“ в центъра на града. Всъщност не съм го купувал, а го спечелих при игра на зарове. Преди няколко години го продадох със солидна печалба. — Той забеляза, че Седмо авеню е препречено от повреден трамвай и рязко зави на запад.

— Навярно жертвата е собственикът или човек от персонала. — Ив извади портативния си компютър и изруга, когато колата попадна в дупка, която работниците от градската пътностроителна бригада бяха пропуснали да запълнят. — Собственикът се казва Сайлас Тикиника. Името му познато ли ти е?

— Не.

— В такъв случай ще проверя хората от персонала.

— След малко ще разберем, почти стигнахме.

Витрината на бара, върху която беше нарисувана гола русалка с блестяща зелена опашка, беше тъмна, предпазната решетка беше спусната. Рурк спря колата и забеляза, че наоколо няма други превозни средства. Жителите в този район на града не притежаваха собствени автомобили и той знаеше, че без специалното заключващо устройство нямаше да открие колата си на излизане от бара.

Забеляза двама наркомани, които се криеха в близкия вход. Когато дочуха приближаващия се вой на сирени, те изскочиха на улицата и се стопиха в мрака.

— Няма да чакам подкреплението — заяви Ив и извади оръжието си и шперца. Измъкна от ботуша си високочестотното зашеметяващо устройство и го подаде на Рурк. — Вземи го, но гледай да не го видят униформените. Охранявай левия фланг.

Когато влязоха в бара, бяха заслепени от ярки светлини. В залата гърмеше музика. Ив се приведе и се приготви да използва оръжието си. Внезапно забеляза човека върху стълбичката от външната страна на аквариума.