Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

— Стой! Горе ръцете!

— Трябва да го извадя! Ще се удави! — Съмърсет здраво се вкопчи в металната пречка, но отново се подхлъзна.

— По дяволите, не ми се пречкай! — извика тя, дръпна го и го тласна към Рурк. — Намери копчето, с което се източва водата. Побързай. — Тя ловко се покатери по стълбичката и скочи в аквариума.

Във водата като екзотични риби плуваха парчета съсирена кръв. Лицето на окования човек беше посиняло, единственото му око беше изцъклено. Пръстите и глезените му бяха протрити до костта от опитите му да се изтръгне от белезниците. Ив притисна устните си към неговите и се опита да му вдъхне живот. Усети, че белите й дробове ще се пръснат, изплува на повърхността и си пое въздух, после отново се гмурна. За миг погледът й срещна очите на Мадоната, която безучастно наблюдаваше умиращия в адски мъки човек.

Потръпна и си помисли, че не бива да го остави да умре.

Когато за трети път изплува на повърхността, забеляза, че нивото на водата е спаднало, а Рурк се изкачваше по стълбичката. Беше свалил сакото и обувките си, за да не затрудняват движенията му. Стигна до дъното на аквариума и направи знак на Ив, че ще я смени. Докато се редуваха, опитвайки се да спасят окования човек, водата в аквариума постепенно спадаше.

Щом успя да стъпи на дъното, Ив задъхано извика:

— Задръж Съмърсет.

— За бога, той няма да избяга.

— Нямам време за спорове. Можеш ли да счупиш ключалките на белезниците?

Рурк, който все още се задъхваше, смаяно я изгледа. После посегна да извади джобното си ножче.

— Ето го и твоето подкрепление.

— Аз ще посрещна полицаите. Погрижи се за белезниците.

Отметна мократа си коса и извика на четиримата униформени, които нахлуха в залата.

— Аз съм лейтенант Далас. Незабавно повикайте линейка. Необходим ни е апарат за изкуствено дишане. Не знам колко време удавникът е бил под водата, но няма пулс. Спрете проклетата музика! Използвайте ръкавици. Искам всички отпечатъци да бъдат запазени.

Водата вече беше до коленете й и тя потръпна от студ; мокрите й дрехи бяха прилепнали към тялото й. Ръцете я боляха от усилието да задържи жертвата на повърхността. Забеляза, че Рурк успя да отвори едната белезница, сетне другата. Тя просна удавника по гръб на дъното на аквариума тъй като водата вече се беше източила, яхна го и заудря с юмруци гърдите му. Извика на полицаите, че се нуждае от апарат за електрошок, в този миг музиката внезапно спря, Ив чу бученето в ушите си.

— Хайде, дишай! Дишай! — задъхано извика тя и отново прилепи устни към посинелите устни на удавника.

— Аз ще продължа. — Рурк коленичи до нея. — Погрижи се никой външен човек да няма достъп до местопрестъплението.

— Медиците ще бъдат тук всеки момент. — Ив броеше на ум ударите. — Не бива да спираме масажа.

— Няма.

Тя му кимна да постави ръцете си върху нейните, за да улови ритъма.

— Кой е този човек, Рурк?

— Изобщо не го познавам.

Докато Ив се изкачваше по стълбичката, краката й треперела, а усещаше пареща болка в белите си дробове. Прехвърли крака си през ръба на аквариума и бавно заслиза по другата метална стълба.

Пийбоди вече я очакваше.

— Медиците идват след мен, лейтенант.

— Съмнително е, че ще спасят живота му. Организирай униформените в два екипа и започнете да претърсвате заведението, макар да съм сигурна, че пиленцето отдавна е излетяло.

Пийбоди погледна към Съмърсет, който безмълвно наблюдаваше как Рурк се опитва да спаси удавника.

— Какво ще правите с него?

— Върши си работата и ме остави да върша моята. Носиш ли чантичката с уреди?

— Не, само онази с приспособления за снемане на отпечатъци.

— Дай ми я и започвайте работа.

В този момент в клуба тичешком влязоха медиците. Ив побърза да ги осведоми:

— Удавник, няма пулс, от десет минути масажираме сърцето му.

Обърна се и се приближи до Съмърсет. Ботушите й бяха пълни с вода, вода се стичаше от косата и от дрехите й. Коженото й яке сякаш тежеше цял тон. Тя го съблече и го хвърли на масата.

— Съмърсет, арестуван си. Обвинен си в опит за убийство. Имаш право да…

— Беше жив, когато дойдох… Почти сигурен съм, че беше жив. — Икономът говореше бавно, с писклив глас, очите му бяха безизразни — очевидно беше в шок. — Стори ми се, че мърдаше.

— Препоръчвам ти преди да даваш показания да чуеш какви са правата и задълженията ти. — Тя снижи глас и добави: — Най-добре е да не казваш абсолютно нищо докато Рурк ти осигури най-прочутите адвокати. Бъди умен и не казвай нито дума.