Нора Робъртс - Празник в смъртта

— Тук съм по личен въпрос — надменно заяви Надин.

— Запази лъжите си за пред зрителите.

— Казах, че съм по личен въпрос. — Тя вдигна ръка преди психиатърката да се намеси. — Доктор Майра ме подлага на терапия след… онова, което ми се случи през пролетта. Ти спаси живота ми, Далас, но тя ми помогна да запазя здравия си разум. От време на време прибягвам до нейните съвети, това е всичко. А сега се разкарай от пътя ми…

— Извинявай. — Ив не знаеше дали е повече смаяна или засрамена, но се почувства крайно неудобно. — Онова, което преживя, беше ужасно. Знам какво е да не можеш да избягаш от кошмарните спомени. Не исках да те засегна, Надин.

— Приемам извиненията ти. — Репортерката побърза да я отмине; токчетата й затракаха по коридора, сетне звукът заглъхна.

— Заповядай, Ив. — Майра й направи път, сетне затвори вратата.

— Добре, де, виновна съм! Безпричинно се нахвърлих върху нея. — Ив пъхна ръце в джобовете си и се престори, че не забелязва обвинителния поглед на психиатърката. — Надин непрекъснато се опитва да измъкне някаква информация от мен, а след няколко часа ще се състои пресконференция. Реших, че се е опитала да научи нещо зад гърба ми.

— Не се доверяваш дори на хора, които са доказали, че можеш да им вярваш. — Майра седна и приглади полата си. — Ала все пак се извини и то съвсем искрено. Както винаги си изпълнена с противоречия.

— Не съм дошла за консултация — студено заяви Ив, сетне загрижено попита: — Как е Надин?

— Тя е силна и смела жена — качества, от които самата ти се възхищаваш. Нямам право да обсъждам състоянието й с теб, за да не наруша лекарската тайна.

— Разбирам. — Ив въздъхна. — Знам как да я умилостивя — ще й дам интервюто, за което отдавна ме моли.

— Надин цени приятелството ви, не само информацията, която получава от теб. Моля те, седни. Нямам намерение да те критикувам.

Ив кисело се усмихна, смутено се изкашля и й подаде папката.

— Ето допълнителните проучвания за Руди. Вероятността той да е убиецът е 86,06. Имаме основание отново да го повикаме на разпит, но мога да го притисна само ако имам данните от теста, който ще му направиш. Роулинс каза, че адвокатът му се е съгласил.

— Насрочила съм го за днес следобед, тъй като разбрах, че случаят е спешен.

— Искам да знам какво мисли този човек и доколко е склонен към насилие, за да го задържа в ареста, докато открия доказателства за вината му. Мисля, че няма да се пречупи, нито ще се опита да преговаря. Междувременно ще продължа да разпитвам сестра му. Тя е с много по-лабилна психика и ако знае нещо, скоро ще го издаде.

— Ще се постарая да получиш час по-бързо необходимата информация. Разбирам, че всяка минута е ценна и че заедно с твоите колеги си подложена на невероятен натиск. И все пак — добави тя и внимателно огледа Ив — изглеждаш добре. Знаеш ли, последния път когато те видях, доста се разтревожих. Мисля, че не биваше да бързаш да се връщаш към нормалните си задължения…

— И други мислят като теб. — Ив вдигна рамене. — Чувствам се добре, всъщност прекрасно. Снощи се подложих на релаксираща терапия, после спах цели десет часа.

— Не може да бъде. — Психиатърката се усмихна. — Питам се как ли те е принудил Рурк.

— Даде ми приспивателно. — Ив се намръщи, когато чу звънкия смях на доктор Майра. — Всъщност очаквах, че ще бъдеш на негова страна.

— Напълно го подкрепям. Колко си подхождате, скъпа. С удоволствие ви наблюдавам и забелязвам, че все по-силно се обичате. С нетърпение очаквам да видя и двама ви на тържеството довечера.

— Тържеството ли?

„Изобщо не ми е до тържество“ — помисли си Ив, но се поусмихна, когато психиатърката отново се засмя.

— Състави профила на Руди и може би ще допринесеш за празничното ми настроение.

Ала когато влезе в канцеларията си и завари Макнаб да рови в чекмеджето й, настроението й не се повиши.

Младежът се изправи толкова бързо, че удари бедрото си в ръба на бюрото и прищипа пръстите си при затварянето на чекмеджето. Нададе вик от болка, което накара Ив леко да се усмихне.

— Изплашихте ме, лейтенант. — Макнаб се намуси и засмука пръстите си. — Все едно, че употребихте върху мен електрошоковата си палка.

— Заслужаваш наистина да го направя. Да крадеш шоколадите на по-висш офицер е сериозно престъпление. Знаеш ли, че не мога да живея без нещо сладко за хапване?

— Моля да ме извините. — Младежът се усмихна и издърпа стола й като истински кавалер. — Тази сутрин изглеждате великолепно.