Нора Робъртс - Празник в смъртта

— Престани да се подмазваш. Ставаш направо жалък. — Тя седна и протегна крака, при което подметките й се допряха до стената. — Щом искаш да ми направиш добро впечатление, докладвай какво си направил.

— Проверих финансовото състояние на агенцията, освен това изнамерих осем оплаквания от Холоуей, скрити във файла „ММ“.

— Какъв е този файл?

— „Майната му“ — усмихнато обясни той. — Така се нарича файлът, където „погребват“ информацията за откачени клиенти и за други проблеми, с които не желаят да се занимават. Там са и осемте жени, получили безплатно обслужване като Пийбоди. На някои са дали талони за козметичния салон или за бутиците, на други са предложили безплатно запознанство с петима партньори.

— Кой е отпускал „екстрите“?

— И двамата. Което означава, че Пайпър е знаела какво се случва. Три клиентки са се оплакали лично на нея.

— Доказахме, че тя е била в играта, но това не ни е от особена полза. Само дето мога да го използвам, за да я попритисна.

— Има нещо още по-интересно — заяви младежът и приседна на ръба на бюрото й.

Ив гневно го изгледа.

— Толкова ли е интересно, че да ми попречи да те изритам от бюрото ми?

— Ами… оставам на вас да прецените. Намерих съобщение, касаещо Дони Рей, датиращо отпреди шест месеца и подновено на първи декември.

Сърцето на Ив подскочи.

— Какво съобщение?

— От Руди до персонала. Нарежда на всички да не допускат Дони до Пайпър. Той съобщава, че лично ще извършва консултациите на младежа или ще ги ръководи. В съобщението от първи декември се повтаря първоначалният текст и се упреква някакъв служител, който не е изпълнил нареждането.

— Много интересно. Излиза, че Руди не е искал Дони Рей да се навърта около сестра му. Може би ще успея да го използвам. Откри ли нещо, свързано с другите две жертви?

— Нищо особено.

Ив забарабани с пръсти по бюрото.

— Какво показват данните от медицинските им картони? Някакви душевни или физически заболявания?

— И двамата са се подложили на процедура, осигуряваща стерилитета им. — Макнаб потръпна, като че си представи студения лазерен лъч върху собствените си полови органи. — Направили са го още преди пет години.

— Ясно ми е защо.

— Пайпър е дългогодишна пациентка на психотерапевтичната клиника „Вътрешно равновесие“. Миналата година е прекарала един месец в курорта им на Оптима II. Чух, че там правели специални упражнения, спели в кабинки за повишаване на настроението и се хранели само с макаронени изделия.

— Ако попадна там, направо ще откача. Какво научи за Руди?

— Нищо.

— Днес следобед ще го подложат на психологически тест. Добра работа си свършил, Макнаб. — Тя вдигна поглед, когато Пийбоди влезе в малката канцелария и се обърна към нея: — Идваш точно навреме. Трябва да разберете откъде убиецът е купил бижуто, което беше оставил на шията на последната си жертва. Този път има доста улики на местопрестъплението, да се надяваме, че е проявил небрежност и при покупката на бижуто с четирите птици.

Пийбоди упорито отказваше да погледне Макнаб, ала се опита да възрази на началничката си:

— Моля ви, лейтенант…

— Ще се опитам да притисна Пайпър, ето защо не мога да те взема със себе си. Забранявам ви да напускате сградата поотделно. Ако престъпникът не е набелязал петата си жертва, сега я търси. Искам двамата да бъдете заедно и непрекъснато да поддържате връзка с мен. — Тя строго ги изгледа и излезе. Затвори вратата и се заслуша.

— Отпусни се, красавице — присмехулно изрече Макнаб. — С мен си на сигурно място, защото съм професионалист.

— Защо не ме ухапеш — промърмори Пийбоди.

Ив едва сдържа смеха си като чу как сътрудничката й е заимствала нейния стандартен отговор, но се изкиска на глас при въпроса на Макнаб, който с невинно изражение попита:

— Къде?

Ив смяташе, че разполага с достатъчно време. Ако адвокатът на Руди си го биваше, навярно сега се беше затворил с клиента си и го инструктираше как да отговаря на въпросите от психиатричния тест. Следователно тя имаше около час, за да разпита Пайпър, след което трябваше да се върне в управлението, за да присъства на пресконференцията.

Този път секретарката не се опита да я спре, а само съобщи за пристигането й.

— Добър ден, лейтенант. — Пайпър застана на прага на кабинета си. Беше бледа, очите й бяха хлътнали. — Моят адвокат ме информира, че не съм длъжна да разговарям с вас, освен ако не съм подложена на официален разпит, на който присъства защитникът ми.