Нора Робъртс - Празник в смъртта

— Разбира се. Можем да го направим по два начина: да отидем направо в полицията или да останем тук, а ти да ми обясниш защо Руди не е искал да се занимаваш с Дони Рей Майкъл.

— Сега това няма значение — с треперещ глас изрече Пайпър и закърши пръсти. — Няма никакво значение. Руди е невинен.

— Добре, но все пак ми разкажи какво се случи, за да разсееш съмненията ми.

Без да чака покана Ив влезе в кабинета и седна. Сетне мълчаливо зачака, докато Пайпър реши как да постъпи. След няколко секунди на душевна борба среброкосата красавица промълви:

— Дони Рей беше влюбен в мен — това е всичко. Но той беше напълно безобиден.

— Тогава защо Руди е изпратил съобщение до всички членове на персонала?

— За всеки случай. За да се избегнат… неприятни сцени.

— Подобни сцени разиграваха ли се често?

— Не. — Пайпър гневно затвори вратата. Върху страните й бяха избили червени петна. Днес сребристата й коса беше сплетена и откриваше лицето й, придавайки й едновременно изтънчен и изнежен вид. — Не, нямаше. Нашата цел е да помогнем на хората да открият удоволствието от романтичната връзка, от брака… — Тя притисна един към друг върховете на пръстите си. — Лейтенант, мога да ви покажа стотици благодарствени писма от признателни клиенти, които са придружени с дарения. Това са хората, на които сме помогнали взаимно да се открият. Истинската любов винаги възтържествува.

Ив не откъсваше поглед от лицето й.

— Вярваш ли в истинската любов, Пайпър?

— Абсолютно.

— Какво би направила, за да задържиш човека, когото най-много обичаш?

— Всичко, което е по силите ми.

— Разкажи ми за Дони Рей.

— Няколко пъти ме покани да излезем. — Тя въздъхна, отпусна се в креслото и сякаш потъна в него. — Дони беше много млад, лейтенант. Никак… никак не приличаше на Холоуей. Руди настоя — и то съвсем правилно, — че в името на добрата репутация на агенцията не бива да имам контакт с него.

— Искаше ли ти се да го чуеш как свири?

Пайпър едва забележимо се усмихна.

— Щеше да ми достави удоволствие, но беше ясно, че младежът очаква повече от мен. Не исках да го наскърбявам и да разбия сърцето му.

— А не помисли ли за твоите чувства. Какво ще кажеш за връзката със собствения ти брат?

— Не мога… не желая да обсъждам този въпрос. — Пайпър отново изопна гръб и скръсти ръце на скута си.

— Кой от двама ви реши да се подложите на операцията, предизвикваща стерилитет?

— Прекалявате, лейтенант!

— Нима? Едва двайсет и осем годишна си… — Тя замълча като видя как устните на Пайпър потрепват. — Отказала си се да имаш деца, защото не желаеш да заченеш от брат си. От години посещаваш психотерапевт. Загърбила си възможността да се запознаеш с други мъже. Отгоре на всичко си плащала крупни суми на един изнудвач, за да прикриеш срамната си връзка.

— Не очаквам да ме разберете.

— Грешиш. — Ив усети как сърцето й лудо бие в гърдите й. Помисли си, че с нея се бе случило почти същото, само че нея я бяха изнасилили; по онова време беше безпомощно дете, което не можеше да се съпротивлява. — Знам какво е да живееш под заплахата на ужасяваща тайна.

— Обичам го! Дори да е грешно, дори да е срамно, не мога да променя чувствата си. Той е моят живот.

— Тогава защо се страхуваш? — Ив се приведе към нея. — Сигурна съм, че искрено го обичаш, щом си, готова да го прикриеш дори когато се питаш дали не е убиец. Готова си на всичко за голямата си любов, нали? И все пак си позволила на Холоуей да напада клиентките на агенцията.

— Полагахме много усилия да му намерим партньори, които да не се изплашат от странните му предпочитания.

— А когато някои от тях са се оплаквали — с Руди сте бързали да заплатите мълчанието им. Всъщност чия е била идеята — твоя или негова?

— Съществуването на агенцията беше поставено на карта. Руди е много по-добър по деловата част, отколкото съм аз.

— Как сте могли да се примирявате с факта, че Холоуей е бил сексуално извратен? Или ви е било омръзнало да задоволявате прищевките му? Погледни ме. Можеш ли да се закълнеш, че Руди е бил с теб през цялата нощ, когато е било извършено убийството?

— Той не може да причини зло никому.

— Сигурна ли си? Или, за да го защитиш, си готова да жертваш още някой непознат човек, който ще умре довечера или най-късно утре?

— Убиецът, извършващ тези престъпления, е ненормален, жесток и кръвожаден. Не бих могла да живея, ако вярвах, че Руди е способен на подобни злодеяния. След като сме близнаци, то и в мен би трябвало да се е притаило чудовище, готово да отнема живота на невинни хора. — Тя закри лицето си с длани. — Не желая да разговаряме повече. Ако обвинявате Руди, значи обвинявате и мен.