Нора Робъртс - Празник в смъртта

Скочи от леглото, грабна халата, който беше преметнат на облегалката на стола, и побърза да го облече, сетне се закани:

— Ще те пребия.

— Добре. — Той стана и също си наметна халат. — Схватката ще бъде равностойна… за разлика от снощи. Тук ли ще се бием или в гимнастическия салон?

Но още преди да изрече последните думи, Ив се приведе и се хвърли към него. Рурк понечи да се извърне, но не успя; след миг се озова проснат по гръб на леглото и с ужас усети коляното на съпругата си между краката си.

— Личи си, че си възвърнала формата си, лейтенант.

— Прав си, хитрецо. Заслужаваш така да ритна топките ти, че повече да не ги намериш.

— Радвам се, че поне успяхме за последен път да се възползваме от тях. — Той широко се усмихна и почувства как Ив притисна по-силно коляното си. Протегна ръка и погали страната й. Видя разнежения й поглед и използва моментната й слабост, за да я преобърне и да я възседне. — А сега слушай внимателно. — Говореше сериозно и вече не се усмихваше: — Искам да разбереш кой е мъжът тук. Може би няма да ти хареса, но ще трябва да се примириш.

Изправи се и се приготви за ново нападение като видя как съпругата му присви очи. Сетне въздъхна, пъхна ръце в джобовете си и прошепна:

— По дяволите. Обичам те лудо.

Ив наистина се готвеше да се нахвърли върху него, но думите му, изразяващи едновременно тревогата и умората му, сякаш пронизаха сърцето й. Вгледа се в любимия си и видя в тъмносините му очи неугасващата му любов.

Цялото й същество се устреми към него и тя си помисли, че съдбата я е обвързала завинаги с този непредсказуем мъж.

— Знам — промълви. — Извинявай, задето се държах като капризно дете. — Прокара пръсти през косата си; беше толкова развълнувана, че дори не забеляза изненадата на Рурк. — Не ми допадат методите ти, но беше прав — ако продължавах по същия начин, щях внезапно да рухна. Дни наред ме убеждаваше, че трябва да се храня и да спя по няколко часа, ала аз изобщо не исках и да чуя.

— Защо?

— Страхувах се. — Трудно й беше да го признае дори на човека, с когото можеше да сподели най-съкровените си тайни.

— Страхуваше ли се? — Той седна до нея и хвана ръката й. — От какво?

— Боях се, че няма да ми стигнат сили пълноценно да се заема с работата си. — Ив затвори очи. — Единственото, което искам, е да бъда ченге. Знам, че ако… ако не мога да изпълнявам задълженията си, с мен е свършено.

— Можеше да споделиш с мен тревогите си.

— Не смеех дори да мисля, че ще напусна полицията. — Ив притисна клепачите си, опитвайки се да спре бликналите сълзи. — След като се върнах от отпуската по болест, се занимавах само с канцеларска работа. Сега за първи път разследвам убийство. Ами ако не се справя…

— Справяш се прекрасно.

— Снощи Уитни ми постави ултиматум — да се прибера у дома или щял да ме отстрани от случая. А щом се върнах вкъщи, ти ме заплаши, че насила ще ме накараш да изпия омразните ми сънотворни таблетки.

Рурк съчувствено стисна ръката й.

— Осъзнавам, че не съм избрал най-подходящият момент, за да наложа волята си. Разбери, че с Уитни сме преследвали една цел — да те накараме да си отпочинеш. Не мисли, че командирът е недоволен от работата ти.

— Дано да си прав — въздъхна тя.

Ив неспокойно кръстосваше приемната на доктор Майра. Надяваше се, че характеристиката на Руди, изготвена от психоложката, ще убеди прокурора да издаде заповед за повторното му задържане.

Часовете неумолимо отминаваха. Сигурно беше, че довечера Руди ще нападне петата си жертва, независимо от обещанието на Уитни да изпрати хора, които да го следят.

— Доктор Майра знае ли, че съм тук? — Тя нетърпеливо се обърна към сътрудничката й.

Младата жена, която беше свикнала с нетърпеливите полицаи, дори не вдигна глава от работата си.

— Доктор Майра е заета. Ще ви приеме веднага, щом се освободи.

Ив, която не я сдържаше на едно място, се приближи до стената и разгледа акварела, изобразяващ крайбрежно градче. После прекоси помещението и намръщено се втренчи в автоготвача. Знаеше, че не е зареден с кафе. Майра предпочиташе да поднася на пациентите и на колегите си успокояващи билкови напитки.

Когато вратата на кабинета се отвори, тя рязко се извърна и възкликна:

— Доктор Майра… — Думите замряха на устните й, щом видя Надин Фарст.

Репортерката се изчерви, сетне изпъна рамене и отвърна на погледа на Ив.

— Ако се опитваш да измъкнеш сведения от полицейската психоложка, не само ще загубиш най-добрия си източник на информация, но и ще ти бъдат предявени обвинения.