Нора Робъртс - Празник в смъртта

Очите й потъмняха и ядно заискриха.

— Не можеш да ме накараш насила. Мислех, че си мой съпруг, не надзирател.

— Нужен ти е точно надзирател. — Рурк я сграбчи за рамото и поради забавените й рефлекси успя да я накара да седне. — Да не си посмяла да мръднеш! — Гласът му издаваше едва сдържан гняв. — Иначе ще те завържа.

Ив вкопчи пръсти в страничните облегалки на креслото и невинно попита:

— Защо си толкова нервен?

— Заради теб. Знаеш ли на какво приличаш? По-бледа си от мъртъвците, с които се сблъскваш почти всеки ден. Сенките под очите ти са огромни. Сигурен съм, че и нараненото място те боли. Нима мислиш, че съм сляп, че не виждам страданията ти?

Той отиде до автоготвача, след няколко секунди поднесе на Ив висока чаша с някаква кехлибарена течност.

— Изпий това.

— Не искам успокоително!

— Нищо не ми струва да го излея в гърлото ти. Правил съм го и преди. — Приведе се и гневният му поглед накара Ив стреснато да се отдръпне. — Няма да ти позволя да припаднеш от изтощение. Ще ми се подчиняваш или насила ще те накарам. Прекалено уморена си, за да ми попречиш.

Ив грабна чашата. Искаше й се да я разбие в стената, но наистина не беше в състояние да се справи с разгневения си съпруг. Изгълта на един дъх напитката и намръщено промърмори:

— Доволен ли си?

— По-късно ще вечеряш. — Той се наведе да свали тежките й обувки.

— И сама мога да се съблека.

— Млъкни, Ив.

Тя се престори, че се съпротивлява, но Рурк се усмихна и свали обувките й.

— Искам да взема душ, да вечерям и да остана сама — продължи да протестира Ив. — Чу ли какво ти казах? Остави ме на мира. — Тя дочу плачливите нотки в гласа си и раздразнението й се усили.

— Говори си, ако ти олеква.

— Дразня се, когато се отнасят с мен като с малко дете.

— Тази вечер ти е съдено доста да се дразниш.

— Не си престанал да ме ядосваш откакто се запознахме — ядно заяви Ив и затвори очи, но миг преди това видя как съпругът й се усмихна.

Той бързо я съблече, сетне й помогна да сложи халата. Забавените й реакции му подсказаха, че болкоуспокояващото, което беше разтворил в плодовата напитка, е започнало да действа. Тъй като беше крайно изтощена, безобидният транквилант навярно щеше да я приспи. „Още по-добре“ — каза си той. Вдигна я на ръце, но тя с последни сили се опита да се възпротиви.

— Не искам да ме носиш!

— Млъкни! — повтори Рурк и се качи в асансьора, без да я изпуска от прегръдките си.

— Престани да се държиш с мен като с бебе — промърмори тя, усети, че й се зави свят и отпусна глава на рамото му. — Какво съдържаше проклетата напитка?

— Какво ли не. Хайде, отпусни се.

— Знаеш, че мразя транквилантите.

— Знам, скъпа. — Наведе се и нежно я целуна. — Разрешавам ти утре да ми вдигнеш скандал, задето насила съм те упоил.

— Няма да ти се размине. Ако веднъж ти се оставя, ще си въобразиш, че съм беззащитна… А сега ще си полегна за малко…

— Точно така, моето момиче. — Рурк видя как главата й се люшна назад и усети как се отпусна ръката й, която го прегръщаше през врата.

Когато влезе в залата, където се намираше басейнът, Мейвис изплашено се втурна към него.

— Какво се е случило? Ранена ли е?

— Не, дадох й приспивателно. — Той тръгна по пътеката, заобиколена от цъфнали храсти, заобиколи басейна и сложи съпругата си върху тапицираната маса, която Трина беше подготвила.

— Майчице, не ти завиждам, когато се събуди.

— Ще бъде вбесена — съгласи се той и нежно отметна кичур коса от челото на Ив. — Ала сега си съвсем кротка, нали, лейтенант? — Наведе се, целуна я по устните и се обърна към Трина: — Работи спокойно. Съпругата ми и без това се нуждае от сън.

— Започвам. — Козметичката, която носеше розово трико и къса виолетова престилка, потри ръце. — Слушай, така и така е заспала, защо да не я оформя както си знам? Този път няма да протестира.

Рурк забеляза дяволитото проблясване на очите й и сложи ръка на рамото на Ив, сякаш да я защити.

— Моля те, не се увличай. — Потръпна като си спомни на какво е способна Трина. Гневът на Ив щеше да е напълно оправдан, ако той позволеше на козметичката да боядиса косата й в розово. Ето защо реши, че е по-благоразумно да държи Трина под око и да обуздава полета на въображението й.

Отнякъде се разнасяха гласове, смях. Чуваха се съвсем слабо и от време на време замлъкнаха. Въпреки че съзнанието й беше замъглено, Ив знаеше, че състоянието й е причинено от транквиланта, който й беше дал Рурк. Зарече се, че ще го накара да плати заради предателството си.