Нора Робъртс - Празник в смъртта

И все пак копнееше за прегръдката му, която я караше да забрави болката и да го пожелае.

Някой масажираше гърба и раменете й. Искаше й се да изстене от удоволствие, но се въздържа. Обонянието й долови аромата, който се излъчваше от Рурк.

Сетне около нея забълбука топла вода. Стори й се, че е в състояние на безтегловност, че е лишена от съзнание като зародиш в майчината утроба. Носеше се във водата и не чувстваше нищо, освен спокойствие.

Нещо я жегна по рамото. Усети удар. Някой сякаш хлипаше в съзнанието й. После върху рамото й се изля хладна течност, успокояваща като целувка. Невидимата сила отново я повлече надолу, докато тя достигна дъното, сви се на кълбо и потъна в дълбок сън.

Когато изплува на повърхността, наоколо цареше мрак. Ив не знаеше къде се намира. Остана да лежи неподвижно, вслушвайки се в собственото си дишане. Постепенно осъзна, че е гола и че лежи по корем под пухената завивка.

Беше в леглото си, но не си спомняше ясно какво се е случило през последните няколко часа. Опита се да се съсредоточи, легна по гръб и кракът й докосна бедрото на Рурк.

— Будна ли си? — Както обикновено гласът му прозвуча така, сякаш изобщо не беше заспивал — тази негова способност често изнервяше Ив.

— Колко е часът?

— Зазорява се.

Ив усети, че кожата й е мека като листенца на роза, покрити с утринна роса; тялото й ухаеше на праскова.

— Как се чувстваш? — попита Рурк.

Не знаеше какво да му отговори. Усещаше странно спокойствие.

— Добре съм — отвърна машинално.

— Радвам се. В такъв случай ще преминем към последния етап от оздравителната програма — прошепна той и притисна устни към нейните. Съзнанието на Ив, което беше започнало да се прояснява, отново се замъгли, този път от изпепеляващата й страст.

— Почакай. Не съм…

— Искам да усетя вкуса ти. — Той зацелува шията й, гърдите й. — Да те докосвам. — Плъзна ръка надолу по бедрото й и разтвори краката й. — Да те притежавам.

Когато я облада, му се стори, че се потапя в нажежена лава.

Ив не го виждаше, защото в спалнята цареше пълен мрак. Рурк беше като невидима сила, която се движеше в нея. Внезапно тялото й потръпна от удоволствие, макар още да не беше доловила ритъма на съпруга си.

Ала той не бързаше, стараейки се да достави наслада и на двама им. Ив се задъха и повдигна бедрата си, за да се слее с него. Страстно се целуваха и като че поглъщаха стенанията си.

Тя се чувстваше така, сякаш бе понесена от вълни, които скоро щяха да се разбият в брега. Щом усети, че Рурк се напрегна, побърза още по-плътно да се притисне към него, за да изпитат заедно върховната наслада.

Той сведе глава и вдъхна уханието на косата й.

— Сега си по-добре — прошепна. Дъхът му погъделичка страната й и Ив се усмихна.

След няколко секунди съзнанието й се проясни и тя гневно възкликна:

— Няма да ти се размине!

— Моето момиче дойде на себе си. — Рурк се засмя и се преобърна така, че тя се озова върху него.

— Мислиш, че е много забавно, а? — Тя побърза да седне в леглото. — Въобразяваш си, че можеш безнаказано да ме тъпчеш с транквиланти, нали?

— Нямаше да успея, ако ти не беше почти безпомощна. — Рурк също седна и нареди на осветлението да се включи. — Изглеждаш прекрасно — отбеляза той, след като огледа намръщеното й лице. — Въпреки странния й вкус Трина знае какво ти подхожда.

Като видя разширените й от ужас очи, Рурк едва сдържа гръмкия си смях.

— Нима си й позволил да… да издевателства над мен, докато съм била в безпомощно състояние? Ти си истински садист и предател! — Искаше й се да го зашлеви, но побърза да скочи от леглото и да изтича до огледалото.

С облекчение отбеляза, че Трина не е направила от нея свое копие или копие на Мейвис, ала това не смекчи гнева й.

— И двамата заслужавате да ви арестувам.

— Мейвис също участваше в заговора — побърза да я осведоми Рурк и си помисли, че от дълго време не беше изглеждала толкова бодра и отпочинала. Дори сенките под очите й бяха изчезнали. — О, щях да пропусна Съмърсет.

Олюлявайки се, Ив пристъпи обратно към леглото, безпомощно се отпусна на него и ужасено възкликна:

— Не, не и Съмърсет!

— Той се погрижи за раната ти, след като компютърът постави точната диагноза. Беше възпалена. Питам се докъде ли щеше да стигнеш, ако не се бяхме заели с теб.

— Съмърсет — безсилно повтори тя.

— Знаеш, че той има медицинско образование. Признай, че вече не изпитваш болка в рамото.

Ив осъзнаваше, че за първи път от много време действително не чувства никакви болки и че усеща прилив на енергия. Ала това не оправдаваше методите на Рурк.