Нора Робъртс - Празник в смъртта

— Нямаш дори косвени улики срещу него — упорстваше Карла Роулинс. Беше нисичка, поради което носеше обувки с извънредно високи токове. Бадемовидните й очи с боровинков цвят придаваха пикантност на облото й лице с гладка и снежнобяла кожа. Абаносовочерната й права коса почти достигаше раменете й. Изглеждаше изнежена и деликатна, но всъщност беше амбициозна и упорита. Обичаше да побеждава, а се съмняваше, че процесът срещу Руди и Пайпър Хофман ще й донесе успех.

— Нима искаш да го арестувам в мига, когато се опитва да удуши поредната си жертва?

— Да, това ще бъде най-солидното доказателство за вината му. В краен случай ще се задоволя с неговото самопризнание — равнодушно изрече прокурорката.

Ив, която неспокойно кръстосваше кабинета на командира Уитни, възкликна:

— Ако го освободим, не ще го накарам да направи самопризнание.

— Засега единственото обвинение срещу него е, че се чука със сестра си — заяви Роулинс. — И че е позволил да го изнудват. Малко вероятно е да успеем да докажем, че е действал незаконно, след като е знаел за сексуалната извратеност на Холоуей. Нямам право да издам заповед за задържане за извършване на убийство, ако не представиш по-убедителни доказателства или самопризнанието на Хофман.

— За целта трябва да го разпитвам още.

— Адвокатът му ни обвини в нарушаване на Хартата за правата на човека. Нямаме право повече да го задържаме. След като изтекат задължителните дванайсет часа, отново ще го арестуваш.

— Искам да му бъде поставена гривна, чрез която ще следим къде се намира той.

Роулинс въздъхна.

— Далас, нямам основание да издам постановление за подобна мярка. Засега Хофман е само заподозрян, при това срещу него няма солидни доказателства. Законът забранява да ограничаваме свободата му на движение.

— За бога, измисли нещо! — Ив нервно задърпа късата си коса. Очите й горяха от липсата на сън, в стомаха й сякаш имаше рана от изпитото на гладно кафе. Все още незаздравялата й рана пулсираше от болка. — Искам доктор Майра да го подложи на психологически тест.

— Само при условие, че Хофман се съгласи доброволно да се подложи на изследванията. — Роулинс вдигна ръка, за да попречи на Ив да я наругае. Беше свикнала с грубите обноски на полицаите и ругатните им не я притесняваха. Ала не искаше да я прекъсват, докато размишляваше. — Може би ще успея да убедя адвоката му, че ако Хофман ни съдейства, ще помоля прокурора да не го обвини в сводничество. — Тя доволно се усмихна и се изправи. — Говори с Майра, а пък аз ще си побъбря с колегата защитник. Но трябва незабавно да освободиш задържания. Уитни изчака Роулинс да излезе, сетне нареди:

— Седни, лейтенант.

— Сър…

— Седни — повтори той и посочи към стола пред бюрото си. — Много съм загрижен… — започна, щом младата жена се настани срещу него.

— Не бива да го освобождаваме! — прекъсна го Ив. — Трябва ми още малко време. Макнаб работи върху компютърната система на агенцията. До края на деня ще имаме някакъв резултат.

— Загрижен съм за теб, лейтенант. — Уитни се облегна назад, а тя смръщи чело. — Повече от седмица неуморно работиш по случая.

— Убиецът също не стои със скръстени ръце.

— За разлика от теб престъпникът не се възстановява след тежко нараняване.

— Намирам се в добра форма. — Тя долови раздразнението в гласа си и дълбоко си пое въздух, за да се овладее. Трябваше да бъде сдържана, в противен случай само щеше да докаже твърдението на командира. — Благодаря за загрижеността ви, сър, но нямате основание за безпокойство.

— Нима? — Уитни повдигна вежди и се втренчи в нея. Беше бледа като платно, под очите й имаше сенки — очевидно беше на края на силите си. — Значи не ще се възпротивиш да отидеш на преглед в служебната поликлиника?

Ив се разгневи, но се опита да прикрие чувствата си и да не свие дланите си в юмруци.

— Това заповед ли е, сър?

— Давам ти възможност да избираш, Далас. Да се подложиш на преглед и да се съобразиш с препоръките на лекарите или да се прибереш и да се явиш на работа утре в девет сутринта.

— Мисля, че нито едното, нито другото е възможно.

— Избирай, Далас. Ако не се съгласиш, ще те отстраня от разследването.

Тя понечи да скочи от мястото си. Уитни видя как цялото й тяло завибрира. Но след секунда Ив успя да се овладее. Кръвта, която беше нахлула в лицето й, се отдръпна и тя отново пребледня.

— Престъпникът е убил вече четирима души. Единствено аз съм по следите му. Ако ме отстраните от разследването, ще загубим време. Може би ще умрат още невинни жертви.