Нора Робъртс - Празник в смъртта

— Вчера. — Ивет реши да се възползва от принудителната почивка; надяна ръкавица за масаж и я включи, сетне я прокара по шията и раменете си. — Последната му клиентка си тръгна в шест. Предполагам, че ще дойде всеки момент. Никога досега не е закъснявал. Дано се появи по-скоро — ден преди Коледа всички клиенти са решили да се разкрасяват.

— Мисля, че днес Саймън няма да дойде на работа.

Ивет примигна и ръката й трепна.

— Какво се е случило? Да не би да е пострадал при катастрофа?

— Не е пострадал той, а Пайпър Хофман. Снощи е направил опит да я убие.

— Не може да бъде! — Ивет се засмя. — Навярно грешите, лейтенант.

— Саймън е убил четирима души, като преди това ги е изнасилил. За малко не е отнел и живота на Пайпър. Напуснал е жилището си и сега се укрива. Интересувам се къде би могъл да отиде.

— Сигурно грешите — повтори секретарката и свали ръкавицата. — Саймън е най-добродушният човек, когото познавам. Невъзможно е да е сторил онова, в което го обвинявате.

— От колко време го познаваш?

— Ами… от две години… откакто стана управител на салона. Не, навярно има някаква грешка. — Тя притисна ръка към челото си, сетне възкликна: — Ами Пайпър? Какво се е случило с нея? Ранена ли е? Къде се намира?

— Изпаднала е в кома и е в болница. Саймън е бил изненадан на местопрестъплението, не е успял да я убие, но е избягал. Разбрахме, че е бил в апартамента си, за да събере багажа си. Имаш ли представа къде се е скрил?

— Не. Не мога да повярвам, че е убиец. Сигурна ли сте?

— Разбира се.

— Но той обожаваше Пайпър, беше консултант на нея и на Руди, грижеше се за външността им. Наричаше ги близнаците с ангелски лица.

— С кого от колегите си е бил близък? С кого е разговарял за личния си живот? Може би с майка си, а?

— Майка му почина миналата година. Саймън беше покрусен. Тя загина при нещастен случай.

— Той сподели ли с теб подробности около трагедията?

— Да. Каза, че припаднала, докато била във ваната, и се удавила. Преживяното напълно го сломи. Много обичаше майка си.

— Разказвал ли ти е за нея?

— Разбира се. С него не сме само колеги, но и приятели. — Очите й се насълзиха. — Не мога да повярвам, че Саймън е такова чудовище.

— По-добре е да ми повярваш и да бъдеш нащрек, защото и твоят живот може би е в опасност. Питам те още веднъж: къде би отишъл той, ако е изплашен и търси убежище?

— Нямам представа. Посветил се беше изцяло на работата си, особено след смъртта на майка му. Ние бяхме неговото семейство. Доколкото знам, баща му е умрял, когато Саймън е бил много малък. Не ми се е обаждал, кълна се.

— Ако се свърже с теб, искам незабавно да ме уведомиш. Не се опитвай да играеш игрички с него. Откажи, ако поиска да се срещнете някъде. Не му отваряй, ако позвъни на вратата ти. А сега трябва да обискирам гардеробчето му, сетне ще разпитам колегите ти.

— Добре, ще се погрижа за всичко. Не мога да повярвам — Саймън се държеше съвсем нормално. — Тя избърса сълзите си и се изправи. — Господи, с какво нетърпение очакваше Коледа — радваше се като дете. Миналата година празникът беше помрачен от смъртта на майка му.

— О, да, затова сега се е постарал добре да се позабавлява. — Ив влезе в помещението за персонала, където седеше някакъв консултант с огромни бицепси и отпиваше от висока чаша със странна зеленикава течност.

— Сменил е комбинацията на ключалката — промълви Ивет. — Не мога да отворя шкафчето му.

— Кой го замества, когато отсъства?

— Аз — тежко въздъхна Ивет.

Ив извади оръжието си.

— Необходимо ми е съгласието ти, за да разбия ключалката.

Секретарката затвори очи и промълви:

— Съгласна съм.

— Записа ли за протокола, Пийбоди?

— Да, лейтенант.

Ив се прицели и стреля. Полетяха искри, металната ключалка се счупи.

— За бога, Ивет, какво става? — сепна се мускулестият мъжага.

— Не се бъркай в работата на полицията, Стиви. В девет и половина ще дойде първият ти клиент. Не бива да закъсняваш.

— Саймън ще ти даде да разбереш. — Мъжагата поклати глава и излезе.

Ив застана така, че Пийбоди да заснеме всичко. Посегна към дръжката на гардеробчето, изруга и засмука пръста си.

— Нажежена е.

— Опитайте с това. — Пийбоди й подаде идеално изгладената си носна кърпичка. За миг двете се спогледаха.

— Благодаря. — Ив отвори шкафчето и възкликна: — Очевидно Дядо Коледа е бързал.

Червеният костюм беше смачкан на топка, върху него бяха захвърлени високи черни ботуши. Тя извади от чантата си флакон със спрей, заместващ ръкавиците и напръска ръцете си.