Нора Робъртс - Празник в смъртта

Рурк се върна точно навреме, за да види на монитора жена, която не носеше нищо, освен рога на сърна и прикрепена опашка. Жената измърка: „Наричай ме Балерината“, после засмука члена на човек, облечен като Дядо Коледа.

— Бива си го филмът — иронично отбеляза той.

— Порнофилмите са повече от дузина, намерихме и още толкова, на които са заснети истински убийства и които не са толкова забавни. Но този печели голямата награда! Компютър пусни диск „Веществени доказателства, Саймън–72“. — Тя многозначително изгледа съпруга си, но Рурк се престори, че не забелязва погледа й и не напусна кабинета.

На монитора Мариана Холи се опитваше да се освободи от белезниците. Въртеше глава наляво-надясно, виждаше се, че плаче. Саймън пристъпи в обсега на камерата; още носеше червения костюм и брадата. Направи физиономия пред обектива, сетне се усмихна на жената, привързана към леглото.

— Хей, момиченце, слушкало ли си или си било непокорно?

Ив сякаш дочу далечен глас, който й шепнеше: „Да не си посмяла да гъкнеш, малката. Татко ще ти даде подарък.“ Стори й се, че усеща дъха му, който вони на алкохол… Стисна юмруци, овладя се и не откъсна поглед от екрана.

— О, струва ми се, че си било много, ама много лошо момиченце, но все пак ще ти дам нещо хубаво. — Той се обърна към камерата и започна да се съблича, докато остана гол, ала не свали перуката и изкуствената брада. После замасажира члена си. — Първият ден на Коледа е… А ти си моята най-голяма любов.

А след това брутално я изнасили. Докато писъците на Мариана отекваха в кабинета, Ив взе чашата си и насила преглътна горчивото кафе.

Саймън изнасилваше безпомощната си жертва, която беше престанала да крещи, а само тихо скимтеше.

Като свърши, очите му бяха помътнели, мускулестите му гърди се повдигаха. Извади нещо от кутията с гримовете и го глътна.

— Смятаме, че взема таблетки, съдържащи билкови и наркотични вещества, за да поддържа ерекцията си. — Ив говореше делово, очите й бяха приковани в монитора. Трябваше да го стори, защото отправяше предизвикателство към самата себе си. Беше силна и нямаше да позволи кошмарните спомени от детството да й попречат да отмъсти за невинните жертви като залови убиеца им.

Саймън втори път изнасили Мариана, но сега тя не се съпротивляваше. Разумът я беше напуснал и тя бе избягала на място, където никой не можеше да й причини болка, където беше сама в мрака.

Не се съпротивляваше, когато той се разрида, започна да я нарича уличница, сетне омота гирлянда около шията й, докато сребристият орнамент се скъса и Саймън започна да я души с ръце.

— Боже мой! — възкликна Макнаб, гласът му издаваше ужаса и съчувствието му. — Мисля, че е напълно достатъчно.

— А сега я разкрасява — невъзмутимо продължи обясненията си Ив. — Гримира я, сресва я, обвива я с гирлянда. Когато я повдига, ще забележите, че вече е направил татуировката… Нарочно задържа камерата върху нея. Иска по-късно да се наслаждава на този момент. Да вижда любимата си такава, каквато я е оставил.

Тя изключи монитора.

— Не си е направил труда да направи запис на почистването. Заснетият материал е с продължителност 33 минути и 12 секунди — за това време е реализирал съществената част от плана си. Следващите убийства също са заснети. Извършени са по същия начин. Следователно, нашият човек е дисциплиниран и не променя навиците си.

— По това време трудно ще намери свободна хотелска стая — намеси се Фийни.

— Прав си, но все пак ще започнем да проверяваме хотелите. Първата ни работа утре сутринта ще бъде да разпитаме колегите и приятелите му. Може би ще добием представа къде би се скрил. Пийбоди, ще се срещнем пред салона точно в девет. Искам да бъдеш с униформата си.

— Слушам, лейтенант.

— А сега предлагам всеки да се прибере у дома и да поспи няколко часа.

— Лейтенант, имам още малко работа. Ако ми разрешите да спя тук, ще започна рано сутринта.

— Съгласна съм, Макнаб. Починете си, утре ни предстои тежък ден.

— Права си, ще последвам съвета ти. — Фийни се изправи. — Ще те закарам до вас, Пийбоди.

— Не си играй с компютъра ми, Макнаб — обърна се Ив към младежа. — Нали знаеш колко е опасно да ме нервираш.

— Имаш нужда от приспивателно — каза й Рурк, хвана я под ръка я и поведе към спалнята.

— Престани да ме тормозиш.

— Трябва да спиш непробудно, без да сънуваш. Необходима ти е пълна почивка. Послушай ме, ако не заради себе си, то заради жената, която видяхме да изнасилват и убиват.