Нора Робъртс - Празник в смъртта

— Събуди се, приятел.

— Ей сега, само секунда… — Той отново извърна глава и се озова очи срещу очи с Галахад. — Това твоята котка ли е?

— Не е котка, а котарак и живее тук. Разбуди ли се достатъчно, за да докладваш какво си свършил?

— Разбира се. — Младежът жално я погледна. — Но преди това от сърце ви моля за чаша кафе.

Ив, която също беше пристрастена към тази напитка, се смили над него, отиде в кухнята и след малко се върна с голяма чаша, пълна със силно, черно кафе.

Галахад се беше настанил на скута на Макнаб и от време на време предизвикателно го поглеждаше. Младежът изгълта наведнъж половината кафе, сетне тръсна глава.

— Сега съм малко по-добре. Сънувах, че се намирам на друга планета и се чукам с една невероятно надарена мутантка, която беше обрасла с козина. Сега разбирам причината. — Погледна към Галахад и се усмихна.

— Не ме интересуват перверзните ти сънища, а резултатите от проверката.

— Извинете, лейтенант. Проверих всички първокласни хотели в града. Снощи не са регистрирали никакъв мъж. Обадих се и в по-евтините хотели, но резултатът беше същият. Вече има пълна информация за заподозрения. Дискът е на бюрото ви.

Ив прибра диска в чантата си.

— Разкажи ми най-важното.

— Нашият човек е четирийсет и седем годишен, роден е тук, в Ню Йорк. Родителите се развели, когато момчето било на дванайсет. Майката получила правото да го отгледа. — Макнаб широко се прозина. — Извинете, лейтенант. Тя не се омъжила повторно. Била актриса, участвала предимно във второкласни постановки. През целия си живот страдала от депресия и била честа пациентка на психиатричните болници. Очевидно лечението не е дало резултат, защото миналата година тя се самоубила. Познайте кога.

— На Коледа.

— Точно така. Саймън получил добро образование. Завършил е театрознание и медицинския факултет — специалност „козметика“. Известно време е работил като театрален гримьор. Преди две години станал управител на козметичния салон. Ерген е и винаги е живял с майка си. — Младежът отпи глътка кафе и продължи: — Не може да се оплаче от липса на пари, въпреки че лечението на майка му е било много скъпо. Няма криминално досие, не е страдал от душевно заболяване.

— Изпрати тази информация на доктор Майра, после се опитай да откриеш нещо за бащата на Саймън. Продължавайте проверката на хотелите. — Все някъде трябва да се е скрил.

— Може ли първо да закуся?

— Знаеш къде е кухнята. Излизам, ще бъда извън управлението. Искам да поддържаме непрекъснато връзка, да ме осведомяваш за всичко, което научиш.

— Слушам. Извинете, лейтенант, да не сте се скарала с Пийбоди?

Ив повдигна вежда.

— Защо питаш?

— Ами… стори ми се, че не си говорите.

— Дръж ме в течение — нареди тя и излезе.

Макнаб озадачено поклати глава, отпи от кафето си и погали Галахад.

Когато се срещнаха пред козметичния салон, Пийбоди студено кимна на началничката си. Движеше се така, сякаш беше глътнала бастун или пък беше колосала идеално изгладената си униформа. И както винаги не закъсня дори със секунда.

Без да разменят нито дума двете влязоха в салона. Ивет вече беше на поста си.

— Изглежда ще ни станете редовна клиентка — обърна се тя към Ив. — Какво ще желаете днес?

— Има ли свободна стая за процедури?

— Да, но консултантите са заети чак до два следобед.

— Налага се да поговорим. Ще използваме свободната стая.

— В момента съм много заета.

— Може би предпочиташ да те разпитам в полицейското управление.

— Не ме заплашвайте! — раздразнено възкликна Ивет, но побърза да стане. — Ще активирам дроида, който ме замества. Предпочитаме да не използваме дроиди, защото не могат да създадат личен контакт с клиентите.

Приближи се до големия шкаф в ъгъла, набра шифъра и отвори вратата. Вътре стоеше жена-дроид с елегантен бежов костюм, който подчертаваше златистия й тен и огненочервената й коса. Когато Ивет я активира, жената отвори големите си светлосини очи с дълги, гъсти ресници, и се усмихна.

— Какво обичате?

— Замести ме за малко.

— С удоволствие. Днес изглеждате много красива.

Ивет се обърна и заядливо промърмори:

— Тази глупачка щеше да каже същото дори ако лицето ми беше покрито с брадавици. За съжаление дроидите не могат да мислят. Надявам се да свършим бързо — добави тя, докато вървяха по коридора. — Саймън ни е наредил да не напускаме работните си места, освен по време на задължителните почивки.

— Не се безпокой за Саймън. — Ив влезе в помещението за процедури и потръпна, тъй като й напомни на зала за аутопсии. — Кога за последен път разговаря с него?