Нора Робъртс - Празник в смъртта

— Умората не ми пречи да върша работата си.

Щом влязоха в спалнята, тя побърза да се съблече. Копнееше за горещ душ, сякаш водата можеше да измие въображаемата миризма, полепнала по кожата й.

Захвърли дрехите си на пода, отиде в банята и нареди на устройството да загрее водата до четирийсет градуса.

Рурк се изтегна на леглото. Знаеше какво преживява съпругата му, знаеше и това, че отначало ще отблъсне опитите му да я утеши. Понякога му се струваше, че Ив е като таралеж, който щом е изплашен, бърза да покаже бодлите си, и я обичаше още повече заради слабостта й.

Тази вечер като че беше проникнал в съзнанието й, в сърцето й; страдаше заедно с нея, докато гледаха ужасяващите подвизи на Саймън.

Когато Ив излезе от банята и той видя хлътналите й очи и мъртвешки бледото й лице, безмълвно протегна ръце и я взе в прегръдките си.

— Боже мой! Боже мой! — Тя се вкопчи в него, пръстите й се забиха в плътта му. — Струваше ми се, че е върху мен, че усещам вонящия му дъх.

Сърцето му се късаше като я гледаше как страда; цялата трепереше, очите й бяха насълзени.

— Успокой се, скъпа. Той е мъртъв, никога повече няма да ти причини зло.

— Грешиш. — Ив отпусна глава на рамото му и вдъхна мъжкия му аромат. — Всеки път, когато си спомня за него, усещам ръцете му върху себе си… и не мога да го прогоня.

— Но аз мога. — Рурк още по-силно я притисна до себе си. — Не мисли за него, Ив. Забрави го поне тази нощ. Знай, че винаги ще бъда до теб.

— Нищо не ще ми попречи да върша работата си — тихо повтори тя.

— Знам, скъпа — промълви Рурк и се запита каква ли цена ще заплати Ив за упорството си.

— Не искам приспивателно. Само бъди до мен.

Той нежно я целуна и прошепна:

— Тогава заспивай.

— Не ме оставяй сама. — Ив облегна глава на гърдите му и дълбоко въздъхна. — Прекалено много те обичам.

— Не можеш да обичаш някого прекалено много.

„Ив вече запази в кутийката спомена за вълшебния бал“ — помисли си Рурк и мислено изрече своето желание: тази нощ съпругата му да не бъде преследвана от кошмари.

Задържа я в прегръдките си, докато тя потъна в дълбок сън.

Когато Ив се събуди откри, че Рурк е успял да я съблече и да я сложи в леглото. Лежаха прегърнати, главата й беше отпусната върху рамото му.

За миг остана неподвижна и впери поглед в лицето му, сякаш за първи път забелязваше красотата му, дългите мигли, изящно очертаните му устни. Искаше й се да докосне дългата му, лъскава като коприна коса, но ръцете й бяха затиснати от тялото му.

Целуна го леко, за да му благодари за нежността и да го събуди. Но той я прегърна още по-здраво и без да отваря очи сънено измърмори:

— Остави ме да поспя още малко…

Ив не повярва на ушите си — това ли беше човекът, който сякаш нямаше нужда от сън?

— Нима си уморен?

— Да.

— Никога не съм те виждала в подобно състояние.

— Ето, че ме видя. А сега млъквай.

Раздразнението му я накара да се усмихне.

— Не бързай да ставаш. Поспи още малко.

— Но аз не мога да мързелувам. — Тя освободи ръката си и го помилва. — Хайде, заспивай.

— Как да заспя като продължаваш да говориш?

Ив се засмя и стана от леглото.

— Искам да ти кажа нещо, Рурк.

— Господи, тази жена няма да млъкне. — Той пъхна главата си под възглавницата. — Какво е толкова важно, че не търпи отлагане?

— Обичам те.

Рурк отмести възглавницата и се втренчи в Ив. Погледът му я накара да го пожелае. Само Рурк можеше да я накара да жадува за секс след онова, което беше видяла и преживяла.

— Върни се в леглото, скъпа. Може би ще успея да се разбудя…

— Не сега.

Той недоволно изръмжа и й обърна гръб.

Ив се облече и сложи кобура си. Когато излезе от спалнята, съпругът й отново беше заспал.

Реши да провери дали Макнаб е научил нещо ново по време на нощното си дежурство. Завари го да спи на специалния стол, а Галахад се беше излегнал върху главата му. И двамата хъркаха.

Щом дочу стъпките й, котаракът отвори едното си око и раздразнено измяука.

— Ставай, Макнаб — извика Ив, но младежът дори не помръдна. Тя забели очи и го разтърси за рамото, ала Макнаб изсумтя и извърна глава. Котаракът се плъзна надолу, затова инстинктивно заби ноктите си в рамото му.

Младежът сънено промърмори:

— Не ме драскай, миличка.

Ив го разтърси още по-силно.

— Забранявам да сънуваш перверзни сънища, когато спиш на моя стол.

— Какво? Не бъди лоша с мен, сладурче. — Отвори очи и отначало не позна Ив. — Божичко, къде съм? — Усети тежестта върху рамото си, вдигна ръка и докосна главата на котарака. — Какво е това?