Нора Робъртс - Празник в смъртта

Всички бяха празни и безупречно чисти.

Тя разкодира друга врата, зад която се намираха помещението за персонала и гардеробната, които, подобно на другите помещения, също блестяха от чистота. „Тук сякаш работи някой, който е обсебен от манията за чистота“ — помисли си Ив и изпита странно предчувствие.

Огледа гардеробчетата и съжали, че не притежава умението на Рурк да се справя с обикновени ключалки. Тук кодовият й шперц нямаше да й помогне. Трябваше да се снабди с разрешително за обиск.

Следващото помещение служеше за склад. Тук цареше истински хаос. Много кашони бяха преобърнати, на пода се търкаляха шишенца и тубички. Навярно престъпникът е бързал да възстанови запасите си; бил е разгневен, задето се е изплашил и е оставил всичко на местопрестъплението.

„Ровил е из кашоните и е слагал необходимите му гримове в чанта или в друг, по-малък кашон“ — помисли си. Ив и изтича да провери работното място на всеки консултант. Навсякъде беше безупречно чисто, само в една от кабинките чекмеджетата на белия шкаф бяха издърпани, някой беше тършувал из тях. Върху блестящия плот беше засъхнал някакъв препарат.

Ив вече знаеше кой е убиецът, но все пак се подчини на правилника и потърси разрешителното на човека, който работеше в кабинката. Намери го, втренчи се в снимката и промърмори:

— Не си почистил след себе си, Саймън. Този път те пипнах.

Извади комуникатора си и тръгна към вратата, за да изолира достъпа до помещението.

— Диспечер, тук лейтенант Ив Далас. Започнете издирването на Саймън Ластроб. Последният му известен адрес е на Тридесет и шеста улица №4530, апартамент 35. Възможно е престъпникът да е въоръжен и да окаже съпротива. Снимката му ще бъде разпратена до всички. Ластроб е заподозрян в извършване на няколко убийства, свързани със сексуално насилие.

— Тук диспечерска служба. Съобщението е прието.

Докато заключваше вратата и я запечатваше със специалната лепенка, тя се свърза с Фийни:

— Заключи и запечатай апартамента. Ще повикам Пийбоди да се занимава с „метачите“. Ние с теб имаме друга работа.

— Убиецът се оказа козметик. Боже мой! — Ирландецът отвратено поклати глава, докато Ив шофираше с бясна скорост към източните райони на града. — Накъде върви светът, Далас?

— Да, разкрасявал ги е, фризирал ги е, слушал е изповедите им, влюбвал се е в тях, заради което бедните хора са плащали с живота си.

— Мислиш ли, че всичките му жертви са негови клиенти?

— Може би. Но дори да не ги е обслужвал, той ги е виждал. Избирал ги е. Имал е достъп до снимките на кандидатите, избрани от компютъра на агенция „Лично за вас“.

— Каква е връзката между всичко това и коледната песен за най-голямата любов?

— Не знам, но ще научим, когато го заловим. — Тя рязко удари спирачки, колата поднесе и спря зад двата полицейски автомобила, които бяха препречили улицата. Ив изскочи навън, показа значката си на униформените полицаи и изкрещя, опитвайки се да надвика воя на вятъра:

— Бяхте ли горе?

— Да, лейтенант. Заподозреният не отваря. Нашите хора са на пост пред вратата на жилището му, охраняват и задния вход. Прозорците на апартамента са тъмни. Не сме забелязали никакво движение.

— Фийни, получихме ли заповедта за обиск?

— Очаквам я всеки момент.

— Майната й на заповедта. Ще влезем и без нея. — Тя отвори вратата на сградата, която беше защитена с тежка решетка.

— Ще провалиш всичко, ако влезеш без разрешително — припомни й Фийни и намръщено я последва, когато тя изтича нагоре по стъпалата вместо да изчака асансьора.

— Представи си, че вратата не е заключена?

Обърна се и многозначително го изгледа.

— По дяволите, Далас. Послушай ме. Ще берем ядове, ако нямаме разрешително.

Докато се изкачиха до третия етаж, той се задъха и грозноватото му лице се зачерви. Ала когато достигнаха до площадката, се промъкна покрай Ив и застана пред вратата на апартамент 35.

— Дявол да те вземе, почакай. Знаеш какво повелява правилникът.

Искаше й се да спори с него, искаше й се да изпита чисто физическото удоволствие при разбиването на вратата. Стори й се, че чува как напрегнатите й мускули вибрират.

Изгаряше от желание да хване убиеца и да започне да го души, за да узнае и той какво е да чувстваш страх и болка, да бъдеш безпомощен. Внезапно осъзна, че е в състояние да убие престъпника и се изплаши от себе си.

— Добре. — С усилие успя да се овладее и се обърна към колегата си: — Ако го намерим в апартамента, ти ще го арестуваш.