Нора Робъртс - Празник в смъртта

— Не разбирам от гримове, но ми се струва, че тези тук не са обикновени, а по-скоро са от типа, който използват актьорите.

Фийни се закиска по подражание на многобройните старци с червени одежди, които обикаляха нюйоркските улици. Наведе се и вдигна снежнобяла изкуствена брада.

— Може би все пак е дошъл маскиран.

— Според мен първо я е упоил, после по навик се е преоблякъл. Представям си как е влязъл в апартамента, инжектира й е приспивателното, после я е завързал за леглото. Едва след това се е преоблякъл. Направил е татуировката, гримирал е жертвата си по свой вкус, като е действал бавно и методично. Пайпър е започнала да идва на себе си… — Ив с присвити очи оглеждаше леглото и сякаш си представяше цялата сцена. — Тя се е свестила. Била е дезориентирана, объркана. Опитала се е да се освободи от белезниците. Познавала е нападателя и е знаела какво я очаква. Може би той й е говорил, докато е разрязвал дрехите й.

— Това май е била домашната й роба. — Фийни вдигна дрехата от прозрачно бяла материя.

— Навярно се е готвела да си ляга. Била е развълнувана от мисълта, че брат й е отишъл да й купи мечтания подарък. А след като се е върнала в съзнание, е видяла, че е гола, видяла е лицето на познат човек. Навярно си е помислила, че сънува. Всички ние предпочитаме да не вярваме на онова, което ни плаши.

„И все пак най-страшното се е случило — помисли си Ив и почувства как по челото й избиват капчици ледена пот. — И аз не можах да попреча на престъпника.“

— Убиецът се е съблякъл — продължи тя. — Обзалагам се, че прилежно е сгънал дрехите си. Свалил е и брадата си — жената и без това го е познала. Може би е искал тя да види изкривеното му лице, пламтящите му очи на безумец.

— Възбудил се е при мисълта, че жертвата му го познава. Възможно е дори да си е въобразявал, че е влюбен в нея. Тя е във властта му… безпомощна е. Чувството му за мощ се подсилва от факта, че жената го нарича по име, когато го моли да се смили над нея. Но в душата му няма капчица милост. Безмилостно забива члена си в нея, разкъсва я.

— Хей, престани. — Фийни, който беше потресен от изблика й, приклекна до нея и сложи ръце на раменете й. Очите на Ив бяха изцъклени, тя се задъхваше. — Стегни се, малката.

— Съжалявам… — Младата жена затвори очи.

— Няма нищо. — Ирландецът плахо я потупа по ръката. Рурк му беше разказал какво се е случило с Ив в детството й, но се питаше дали младата жена знае за откровеността на съпруга си. Реши, че е по-добре да се преструва, че не подозира нищо. — Понякога ти се струва, че си на мястото на жертвата, нали?

— Да. — Тя избърса устните си с опакото на дланта си. Струваше й се, че още долавя отвратителната миризма на засъхнала сперма, на пот. И все още си спомняше какво е да си безпомощна и изнасилвана от едно чудовище с човешки образ.

— Искаш ли чаша вода… или нещо друго?

— Не, благодаря. Нищо ми няма. Само изпитвам отвращение към сексуалните престъпления. Да приберем веществените доказателства. Може би ще имаме късмет да открием отпечатъци от пръсти. — Тя се почувства малко по-добре и се изправи. — После идва ред на „метачите“… Почакай! — Ив се вкопчи в ръката на Фийни. — Нещо липсва.

— Какво?

— Това е петата… — Тя се опита да си припомни песента. — Къде са петте златни пръстена?

Претърсиха целия апартамент, но не откриха нищо, което да напомняше символичните бижута, които убиецът оставяше на местопрестъплението. Ив усети, че кръвта й се смразява.

— Взел ги е със себе си, ще му бъдат необходими за петата жертва. Но не е успял да вземе другите си „инструменти“. Ще проверя дали не е проникнал чрез взлом в салона на долния етаж. Ще се справиш ли сам тук? Щом свършиш, повикай „метачите“.

— Добре. Внимавай, Далас. Онзи може да се върне.

— Няма. Вече се е скрил в бърлогата си.

Все пак тя беше нащрек, докато слизаше по стълбите. Не забеляза признаци вратата на салона да е била отваряна със сила. В залата цареше мрак.

Интуицията подсказа на Ив, че тук има нещо нередно. Отвори вратата с кода-шперц, извади оръжието си, нареди на осветлението да се включи и примигна под внезапно блесналите лампи.

Когато очите й привикнаха към светлината, забеляза, че чекмеджето на касата е отворено и празно.

— Не си пропуснал да се отбиеш тук — промърмори тя.

Огледа помещението, като насочваше оръжието си към всеки ъгъл, сетне се доближи до остъклените шкафове. Нито един не беше счупен. Изложените козметични продукти като че бяха по местата си. Ив тръгна наляво, към залите за козметични процедури.