Нора Робъртс - Празник в смъртта

— Радвам се да го чуя. — Той прокара ръка по гърба й.

— Толкова си богат, имаш всичко.

— Така е — съгласи се Рурк, а мислено добави: „Имам и съпруга, която след малко ще бъде мъртво пияна.“

— Понякога това ме плаши, но не и сега. Сега ми е много хубаво. — Тя въздъхна и притисна страната си до неговата. — Каква е тази музика?

— Харесва ли ти?

— Много е… секси.

— Създадена е през четиридесетте години на миналия век. Това е холограма на така наречения биг бенд на Томи Дорси, а мелодията се нарича „Лунна серенада“.

— Струва ми се, че е било преди милиони години.

— Понякога и аз имам същото чувство.

— За каквото и да те попитам, винаги имаш отговор. Откъде знаеш всичко това?

— Може би е трябвало да живея в друго време — уклончиво отговори той.

Ив въздъхна и се притисна към него.

— Не, скъпи, точно в този век трябва да живееш. — Вдигна глава, огледа се и продължи: — Всички изглеждат толкова щастливи, Фийни танцува с половинката си. Мейвис седи на скута на Леонардо и двамата разговарят с доктор Майра и симпатичния й съпруг. Макнаб се опитва да сваля всички присъстващи жени, гледа на кръв Пийбоди и се налива с уиски.

Рурк също се огледа и развеселено се усмихна.

— Трина е успяла да го впримчи. Господи, жив ще го изяде!

— Колегата Макнаб няма да й се остави. — Ив отново се притисна към него. — Прекрасно празненство, Рурк. — Оркестърът засвири бърза мелодия и тя зяпна от изумление.

— Погледни… погледни как подскача Дики!

Рурк се усмихна, хвана я през кръста и я обърна така, че да застане до него.

— Мисля, че танцува рокендрол.

Ив смаяно наблюдаваше шефа на лабораторията, който вихрено танцуваше с Надин.

— Да му се не види! Никога не съм го забелязвала да бъде толкова енергичен на работното си място. Брей! — Очите й се разшириха, когато Дики промуши репортерката между краката си. Надин гръмко се засмя, а хората, които ги наблюдаваха, възторжено заръкопляскаха.

Ив откри, че също се усмихва. Облегна се на рамото на Рурк и промълви:

— Изглежда, че добре се забавляват.

— Искаш ли да опиташ?

— О, не. — Тя се засмя и запотропва с крак в такт с ритмичната музика. — Стига ми само да ги гледам.

— Просто да не повярваш! — провикна се Мейвис, която се приближи, следвана от Леонардо. — Кой би помислил, че Надин е толкова печена? Жесток купон, Рурк. Направо е върхът.

— Благодаря. Изглеждаш много елегантна.

— Нали? Леонардо казва, че е създал тази рокля за специални събития като това. — Певицата се засмя и се завъртя като балерина. Разноцветните ивици плат, от които се състоеше дрехата, се разтвориха и отдолу проблесна напудреното й с бронз тяло. Косата й също беше боядисана в бронзово и беше вдигната така, че дългите кичури се спускаха като фонтан. — Каза още, че тоалетът на Ив трябва да бъде по-шик.

— Двете с Ив сте най-прекрасните манекенки за моите модели — засмя се дизайнерът. — Честита Коледа, Далас. — Наведе се и я целуна по страната. — С Мейвис сме подготвили малък подарък за теб и Рурк. — Подаде й някакъв пакет и добави: — Това ще бъде първият коледен празник, който ще прекарам заедно с нея и то благодарение на вас двамата. — В златистите му очи проблясваха сълзи.

Ив се почувства неловко и за да прикрие смущението си, се залови да разопакова пакета.

Вътре имаше кутийка от лакирано дърво, украсена с изящна дърворезба; пиринчените панти блестяха под светлината на кристалните полилеи.

— Прекрасна е! — възкликна тя.

— Отвори я — настоя Мейвис, която едва се сдържаше да не заподскача като дете. — Кажи им какво символизира, Леонардо.

— Дървото е символ на приятелството, металът на любовта. — Изчака, докато Ив отвори кутията. Вътрешността й, облицована с коприна, беше разделена на две. — Едното отделение е за спомените ви, другото — за пожеланията ви.

— Страхотно го е измислил, а? — Мейвис стисна огромната длан на Леонардо.

— Да — едва успя да промълви Ив, която се задавяше от вълнение.

Рурк й се притече на помощ. Подаде ръка на дизайнера и заяви:

— Подаръкът е великолепен и много оригинален. Благодаря ти. — Целуна Мейвис и добави: — Благодаря и на двама ви.

— Сега двамата ще можете да си пожелаете нещо на Бъдни вечер. — Мейвис сърдечно прегърна приятелката си, сетне се обърна към Леонардо: — Хайде да танцуваме.

— Има опасност да се разплача — прошепна Ив.

— Коледните празници предизвикват подобни емоции у всички нас. — Рурк повдигна брадичката й и се усмихна като видя насълзените й очи. — Обичам да те гледам, когато си разнежена.