Нора Робъртс - Празник в смъртта

— Не ме прекъсвайте — процеди Пийбоди. — Запомнете, че съм ваша подчинена и можете да ме командвате само когато съм на работа. Ако с Чарлс сме нежелани гости и натрапници, веднага ще напуснем дома ви.

Пийбоди се обърна и понечи да се отдалечи, но Ив я хвана за китката и престорено спокойно промълви:

— Не си отивай. Извини ме, задето се намесих в личния ти живот. Дано да не съм развалила настроението ти. Пожелавам ви приятно прекарване на вечерта.

Почувства се невероятно засегната от думите на сътрудничката си. Когато откри Майра, още не беше успяла да се овладее.

— Може ли да поговорим насаме? Знам, че не е редно да те занимавам със служебни въпроси, но този не търпи отлагане.

— Разбира се. — Майра се разтревожи от потъмнелите й очи и пребледнялото й лице. — Какво се е случило, Ив?

— Искам да бъдем насаме — повтори по-младата жена, опитвайки се да прикрие чувствата си. — Предлагам да отидем в библиотеката.

Щом влязоха в просторното помещение, психиатърката възкликна от удоволствие и плесна с ръце.

— Тук е прекрасно! Какви невероятни съкровища са събрани в тази стая! Почти не останаха хора, които изпитват наслада, когато държат истинска книга. Много по-приятно е да седнеш с книга пред камината, отколкото да четеш текста, изписан на монитора.

— Рурк си пада по книгите. — Ив затвори вратата. — Става въпрос за теста на Руди. Не съм съгласна с някои заключения.

— Така и предполагах. — Майра обиколи помещението, с възхищение докосвайки няколко книги, сетне се настани на коженото кресло и приглади полата на елегантния си розов костюм.

— Хофман не е убиецът, когото търсиш, нито чудовище, каквото искаш да го изкараш.

— Не става въпрос какво искам, а…

— Сексуалната му връзка със собствената му сестра те тревожи, не можеш да се примириш с нея — прекъсна я Майра. — Смяташ, че тя е негова жертва също както ти си била жертва на баща ти. Но има голяма разлика, Ив. Пайпър не е дете, не е беззащитна и макар брат й да упражнява контрол над нея, не я насилва да има сексуална връзка с него.

— Руди я използва.

— Но и тя прави същото. Използват се взаимно. Съгласна съм, че той страда от маниакална ревност, но е и полово несъзрял. Мисля, че не може да осъществи полов акт с друга жена, освен със сестра си, което е убедително доказателство, че Руди не е убиецът.

— Изнудвали са го, а сега изнудвачът е мъртъв. Мъртъв е и човекът, който е ухажвал Пайпър.

— Имайки предвид всичко това, бях почти убедена, че тестът ще докаже способността му да убива. Ала останах излъгана. Хофман действително е склонен към насилие, когато е възбуден или под заплаха, но винаги действа импулсивно. Неприсъщо му е грижливото планиране, което е необходимо за извършване на убийствата, които разследваш.

— Според теб не остава нищо друго, освен да го пуснем на свобода — сопна се Ив.

— Кръвосмешението е противозаконно, но трябва да бъде доказано, за да се предприемат съответните наказателни мерки. Но мисля, че не това те смущава. Внушила си си, че трябва да накажеш Хофман и да освободиш сестра му от тиранията му.

— Не става въпрос за моето желание…

— Знам, скъпа. — Сърцето на Майра се късаше. Тя хвана ръката на Ив. — Престани да се самонаказваш.

— Едва сега осъзнавам, че заподозрях Руди, защото изпитвах отвращение към него. — Ив внезапно се почувства безкрайно уморена и седна до Майра. — И точно заради това навярно съм пропуснала най-важната улика, която да ми помогне да заловя убиеца.

— Действала си съвсем правилно. Ето, че Хофман отпадна от списъка на заподозрените.

— Загубих много време. Пренебрегнах интуицията си, която ми подсказваше, че Руди е невинен. Защото всеки път, когато разговарях с Пайпър, ми се натрапваше една и съща мисъл — че същото щеше да се случи и с мен, ако не бях убила онова чудовище. — Закри лицето си с длани, сетне машинално разроши късата си коса. — Господи, обърках всичко!

— Сподели тревогите си с мен.

— Няма смисъл.

— Довери ми се, миличка. — Майра нежно я помилва по страната.

— Изпитвам паника дори от наближаващите празници. Нямам представа с какви подаръци да зарадвам близките си хора, нито как да се държа…

— Това ли било? — Психиатърката се поусмихна и поклати глава. — Предколедното пазаруване изнервя дори най-спокойните хора. Реакцията ти е съвсем нормална.

— За първи път не съм сама, имам съпруг и приятели, на които държа и които да зарадвам с подходящ подарък.

— Лаская се от мисълта, че съм сред твоите приятели. — Майра отново я погали. — Когато дойде при мен, ми се стори разтревожена. Какво се е случило?