Нора Робъртс - Празник в смъртта

— Не искам да закъснявам и да давам повод на онзи тъпак да злослови по мой адрес. — Тя застана под душа и нареди водата да се загрее до четирийсет градуса.

— Не си длъжна да се съобразяваш с мнението на Съмърсет. — Рурк се облегна на стената и загледа съпругата си. Помисли си, че дори като взима душ тя действа бързо и ефикасно и не губи време. — Освен това на подобни тържества гостите винаги закъсняват.

— И моята работа изостава. — Ив изля шампоан върху косата си и гневно възкликна, когато гъстата течност попадна в окото й. — Обвиненията срещу главния заподозрян отпаднаха, трябва да започна от самото начало. — Излезе изпод душа, пристъпи към кабинката за изсушаване, сетне спря. — По дяволите, какво каза Трина? Дали трябваше да нанасям онази гадост върху мокра или върху суха коса?

Рурк се досети каква е „гадостта“, за която съпругата му говори. Взе от полицата някаква тубичка и изстиска част от съдържанието й върху дланта си.

— Позволи на мен…

Искаше й се да замърка като котка под галещите му пръсти, но присви очи и възкликна:

— Не ме закачай, приятелче. Нямам време за теб.

— За какво намекваш, скъпа? — Той взе шишенце, съдържащо лосион за тяло. — Само ти помагам да се приготвиш. — Започна да втрива гъстата течност, прокарвайки длани по раменете й, по гърдите й. — Изглеждаш ми доста притеснена.

— Престани… — Тя затвори очи и въздъхна, когато усети ръцете му върху задните си части. — Струва ми се, че пропусна нещо.

— Ах, колко съм небрежен. — Рурк наведе глава и игриво захапа шията й. — Искаш ли наистина да закъснееш за празненството?

— Да, но няма да се поддам на изкушението. — Изтръгна се от ръцете му и влезе в кабинката, като му подхвърли: — Все пак не забравяй докъде си стигнал.

— Жалко, че не се прибра двайсет минути по-рано. — Рурк реши, че страстта му няма да се охлади като наблюдава съпругата си, затова се върна в спалнята.

— Само да се гримирам и съм готова. — Ив се втурна към огледалото, без да си направи труда да облече халата си. — С какво ли трябва да се издокарам за такъв прием?

— Купил съм ти рокля.

Тя преустанови неуспешните си опити да намаже миглите си с туш и се намръщи.

— От къде на къде? Няма аз избирам костюмите ти?

— Скъпа, престани. Тази мисъл ме ужасява.

Ив се засмя.

— Признавам, че примерът беше неподходящ, но не ми хрумна друг. — Тя разреши с пръсти късата си коса, влезе в спалнята и завари Рурк да оглежда някаква творение на Леонардо, което с по-голямо въображение би могло да мине за рокля. — Няма да ме накараш да облека това, нали?

— Мейвис донесе роклята още снощи. Създадена е от Леонардо специално за теб.

Ив подозрително огледа двете парчета сребрист плат, които се съединяваха с тънки, блестящи лентички. Подобни лентички служеха за презрамки, а задното парче плат беше много по-дълго от другото.

— Защо да не посрещна гостите гола — резултатът ще бъде горе-долу еднакъв.

— Облечи роклята. Искам да видя как ти стои.

— Какво да облека под нея?

— Нищо, скъпа моя — засмя се той.

— Боже мой. — Ив намръщено посегна към дрехата.

Меката тъкан се спускаше като водопад и нежно прилепваше към закръглените й форми, страничните прорези разкриваха гладката й кожа.

— Скъпа Ив! — Рурк взе ръката й и целуна дланта й, при което краката й се подкосиха. — Понякога си толкова красива, че направо онемявам. — Подаде й обеците с крушовидни диаманти и добави: — Сложи ги, мисля, че ще подхождат на тоалета ти.

— Подаряваш ли ми ги, или съм забравила, че са мои?

— Купих ти ги преди няколко месеца. Няма да получиш никакви подаръци преди Коледа.

Тя си постави обеците и примирено въздъхна, когато Рурк избра подходящи обувки.

— Тази… рокля няма джобове, където да скрия комуникатора си. Не забравяй, че непрекъснато трябва да поддържам връзка с управлението.

— Заповядай, прибери го. — Рурк й подаде изключително малка вечерна чантичка.

— Трябва ли да нося още нещо?

— Не, прекрасна си. — Той се усмихна като дочу звънеца, сигнализиращ, че колата с първите гости се приближава към къщата. — Този път си съвсем точна. Изгарям от нетърпение да се изфукам с красивата ми съпруга.

— Говориш така, сякаш съм породисто куче — гневно промърмори тя и го накара да се разсмее.

След час всички гости бяха пристигнали. В огромната, ярко осветена бална зала, ехтеше музика. Ив се огледа и мислено благодари на Рурк, че никога не я занимава с подготовката на грандиозните празненства, които обичаше да устройва.