Нора Робъртс - Празник в смъртта

— Два пъти повече от нормалното, ако продължаваш да ми висиш над главата.

— Добре, де, няма да ти преча. — Тя се приближи до прозореца и промърмори: — Вали ту сняг, ту дъжд. Предполагам, че в по-късните часове движението по улиците ще стане невъзможно.

— По това време на годината винаги има задръствания. Проклетите туристи са завладели града. Снощи бях решил да купя последните подаръци. Жена ми все ми опява за един от онези… модерните пуловери. Ама като влязох в универсалния магазин, се изплаших. Клиентите се нахвърляха върху стоките като вълци върху мъртва сърна. За нищо на света няма да се върна там.

— Много по-лесно е да правиш покупките си чрез компютър.

— Не ме учи какво да правя. Опитах и това, но без успех — всички са стигнали до моята идея и гледат да се възползват от специалните коледни намаления. Обаче си знам, че ако жената не намери под елхата поне дузина подаръци, ще ме изгони от брачното ни легло поне до пролетта.

— Дузина ли? — Ив се извърна и смаяно го изгледа. — Нима не й купуваш само един?

— Скъпа Далас, личи си, че си младоженка. Един подарък не означава нищо. Важно е количеството, приятелко.

— Направо ме уби.

— Не се притеснявай, до Коледа остават още няколко дни… Готово, справих се с програмирането.

Ив забрави проблемите с подаръците и се спусна към него.

— Пусни го.

— Сега… Това е гласът на човека, който се е обаждал по видеотелефона.

„Добър ден. Търся господин или госпожа Кейтс.“

— Паузите са на местата, където „изрязах“ другите гласове — обясни Фийни.

„Добър ден, госпожо Кейтс. Обажда се Николас Клос. Интересувам се кога ще е готова огърлицата, която поръчах.“

— Мисля, че това е достатъчно, за да го сравня с гласа на Хофман.

— Акцентът е неясен — замислено каза Ив. — Предполагам, че нарочно говори така, за да ни подведе. Имаш ли запис на гласа на Руди?

— Сега ще го чуеш. Направен е по време на разпита.

„Съветваме нашите клиенти да се срещат с партньорите си на обществени места…“

— Сега ще сравним двата записа. Компютърът отчита всичко, не можеш да го излъжеш като престориш гласа си, както не можеш да промениш отпечатъците от пръстите си. Компютър, премини към обект А.

РАБОТЯ…

Ив слушаше записа на обаждането и наблюдаваше разноцветните графики на монитора.

— Раздели екрана — обърна се към Фийни — и съпостави записа от разпита.

— Изчакай. — Ирландецът даде нарежданията си на компютъра, сетне се намръщи. — Ще бъдеш разочарована.

— Защо?

— Погледни — графиките не съвпадат, Далас. — Гласовете принадлежат на различни хора.

— Да му се не види! — Ив нервно разроши косата си и разочаровано въздъхна. — Чакай да помисля. Ами ако онзи е използвал устройство, което да промени гласа му, докато е разговарял по видеотелефона?

— Вече ти казах, че не можеш да измамиш компютъра. Ще проверя тази възможност и ще отстраня „електронната маскировка“, ако я открия. Но съм готов да се подпиша, че чуваме различни гласове. — Той печално я изгледа. — Съжалявам, Далас. Май ще се наложи да започнем от нула.

— Прав си. — Ив потърка клепачите си. — Все пак провери и онази възможност. Какво ще кажеш да сравним лицата на мнимия Дядо Коледа и на Руди?

— Заловил съм се и с това, но става много бавно.

— Дано да откриеш нещо. Ще се свържа с Майра, дано да е изготвила профила на Хофман.

Ив се обади на психиатърката, опитвайки се да спести време. Отговориха й, че доктор Майра вече си е отишла, но е изпратила по електронната поща доклада си; лейтенант Далас ще го получи в канцеларията си.

Докато вървеше към стаята си, Ив размишляваше върху резултатите, които беше получил Фийни.

Убиецът не беше глупав. Може би се е досетил, че могат да разпознаят гласа му и е накарал някого да се обади на бижутера.

Предположението изглеждаше невероятно, но от този човек можеше да се очаква всичко.

Отвори вратата на миниатюрната си канцелария и дочу как някой се изсмя. Влезе и онемя от учудване като видя сътрудничката си оживено да разговаря с Чарлс Мънроу.

— Пийбоди, какво правиш?

Сътрудничката й смутено скочи на крака и запелтечи:

— Чарлс… тоест господин Мънроу… искаше да…

— Овладей хормоните си, полицай. Чарлс, какво търсиш тук?

— Радвам се да те видя, Далас. — Той стана от единствения стол, който беше в окаяно състояние. — Очарователната ти сътрудничка беше така любезна да ми прави компания, докато те чаках.

— Тя винаги е любезна с красивите мъже. Какво имаш да ми кажеш?