Нора Робъртс - Празник в смъртта

Дългите маси бяха отрупани със сребърни подноси с най-отбрани деликатеси: пушена шунка от Върджиния, желирани патици, доставени направо от франция, крехко телешко от Монтана. И още омари, пъстърви и стриди, които се ловяха на планетата Сайлъс. Пресни зеленчуци допълваха украсата. На една маса се издигаше еднометрова шоколадова торта във формата на елха, а под нея бяха подредени сладкиши, които биха накарали дори политически затворник да прекъсне гладната си стачка.

Ив се питаше дали някога ще престане да се учудва от невероятните способности и таланти на човека, за когото се беше омъжила.

До двете срещуположни стени на залата се издигаха огромни елхи, украсени с бели лампички и сребърни звезди. През високите прозорци не се виждаше обгърнатият в зимна мъгла град; върху тях се проектираше холограмна зимна сцена. Влюбени двойки се пързаляха с кънки по сребърно езеро, дечица се спускаха по заснежения хълм с червени шейни.

Само Рурк можеше да се досети за подобни подробности, които придаваха още по-приказен вид на цялата сцена.

— Здрасти, сладурче. Не се ли страхуваш, че ако си сама, ще се загубиш в този дворец?

Ив усети нечия ръка върху задните си части, извърна глава и строго изгледа нахалника, който се оказа Макнаб.

Младежът пламна, пребледня като мъртвец, сетне отново се изчерви.

— Махни ръката си от задника ми, Макнаб.

Той побърза да се подчини, сякаш беше опарил дланта си.

— Божичко! Мамка му! Извинете. Не ви познах. — Младежът смутено пъхна ръка в джоба си. — Не знаех, че сте вие… Помислих си… Изглеждате… — Той смутено замълча.

— Мисля, че детектив Макнаб се опитва да ти направи комплимент. — Рурк се приближи и се поддаде на изкушението строго да изгледа изплашения младеж. — Прав ли съм, Иан?

— Да. Тоест…

— Иска ми се да вярвам, че наистина не е знаел чий задник опипва, иначе щях да го убия. — Той протегна ръка и подръпна екстравагантната червена вратовръзка на Макнаб. — И то още сега.

— Бъди спокоен, отдавна щях да съм се справила с него — заяви Ив. — Май имаш нужда от едно силно питие, детектив.

— Да, лейтенант. Точно така.

— Рурк, погрижи се за нашия гост. Майра току-що дойде. Искам да поговоря с нея.

— С удоволствие. — Рурк приятелски прегърна младежа, но стисна рамото му по-силно от необходимото.

Ив започна да си пробива път сред множеството. Струваше й се странно, че присъстващите на подобни тържества винаги изгаряха от желание да разговарят и то на съвсем банални теми. Въпреки че бързаше да разговаря с Майра, спря изумена, забелязвайки Пийбоди под ръка с Чарлс Мънроу. Сътрудничката й изглеждаше ослепителна в широките панталони от някаква златиста тъкан и тесен жакет без ръкави.

— Пийбоди!

— Добър вечер, лейтенант. Домът ви изглежда като вълшебен дворец.

— Знам. — Ив гневно изгледа младия мъж: — Добър вечер, Мънроу.

— Напълно съм съгласен с мнението на Дилия, лейтенант.

— Не си спомням да съм те канила.

Пийбоди се изчерви и смотолеви:

— В поканата пишеше, че мога да доведа приятеля си.

— Нима този тук ти е гадже? — попита Ив без да откъсва поглед от лицето на Чарлс.

— Наистина съм приятел на Дилия. — За миг усмивката му помръкна и той понижи глас. — Тя знае каква е… професията ми.

— Правиш ли й намаление като на всички други ченгета?

— Лейтенант! — гневно възкликна Пийбоди и пристъпи към нея.

— Няма нищо скъпа — промърмори Чарлс и я хвана за рамото. — Слушай, Далас, надявах се да прекарам една приятна вечер в компанията на привлекателна жена, от която се възхищавам. Но ако присъствието ми в този дом е нежелателно, веднага ще напусна.

— Извини ме за секунда — обърна се към него Пийбоди, после хвана началничката си под ръка.

— Какво си въобразяваш! — смаяно изсъска Ив.

— Вие какво си въобразявате! — Пийбоди я поведе към едно уединено кътче. — Не съм длъжна да ви докладвам какво правя през свободното си време, а вие нямате право да ме злепоставяте.

— Почакай…

— Не съм свършила! — По-късно Пийбоди с потръпване щеше да си спомни за изуменото изражение на Ив, ала в момента беше прекалено разгневена, за да го забележи. — Какво върша през свободното си време изобщо не ви засяга. Нямате право да ми попречите, ако реша да танцувам върху масата в някой бар или да платя на шестима мъже, за да правим групов секс всяка неделя. А ако искам да изляза с един интересен и привлекателен мъж, който ме харесва, това също си е моя работа.

— Исках само…