Нора Робъртс - Празник в смъртта

Тя спонтанно го прегърна и го целуна по устните. Странно, но този път целувката не я възбуди, а й подейства успокояващо.

Отдръпна се, нежно се усмихна и промълви:

— Това е първият спомен, който ще съхраним в нашата кутийка.

— Лейтенант, може ли за момент?

Ив стреснато се извърна и се озова лице срещу лице с Уитни. Изчерви се като рак при мисълта, че командирът я е видял как се целува с Рурк.

— На вашите заповеди, сър.

— Извинете, че идвам в такъв неподходящ момент. — Той смутено се усмихна на Рурк. — Току-що ми съобщиха, че Пайпър Хофман е била нападната.

Ив мигом забрави всичко друго.

— Знаете ли къде се намира?

— Закарали са я с линейка в болницата „Хейс мемориъл“. Нямам информация за състоянието й. Събери хората си, които са тук, за да ви съобщя онова, което знам.

— Да отидем в кабинета ми.

Докато отиваха към асансьора, Уитни се обърна към нея:

— Далас, този път трябва да заловим убиеца.

Ив и Фийни вървяха по дългия болничен коридор. Ирландецът промърмори:

— Ама и моят късмет си го бива. Точно когато жена ми се беше разнежила и бях сигурен, че тази вечер ще ме ощастливи, отново ни повикаха на работа.

— Горе главата, приятелю. Мисля, че този път ще пипнем мерзавеца и всеки от нас спокойно ще прекара Коледните празници.

— Не смея да мечтая за подобно щастие. — Иззад една открехната врата се разнесе стон и ирландецът потръпна.

— Ужас ме обзема като си представя колко жертви ще вземат тази нощ заледените пътища.

— Не бъди такъв песимист. Ето го Руди. Аз ще се заема с него. Потърси лекаря, който се грижи за Пайпър.

Фийни погледна към среброкосия мъж, който седеше прегърбен, с изкривено от мъка лице, и изпита облекчение, че не му се налага да разговаря с него.

Разделиха се, тя продължи по коридора и застана пред Руди.

Той бавно вдигна глава и впери в нея изпълнените си с болка очи.

— Беше я изнасилил. Беше я завързал и изнасилил. Чух я как плаче и го моли да не я убива…

Ив седна до него.

— Видя ли го?

— Не… Навярно беше чул стъпките ми. Изтичах в спалнята и… и я видях. О, Господи! Боже мой! — Той закри лицето си с длани.

— Престани! — Ив го хвана за китките. — Вайкането няма да й помогне. Продължавай да разказваш. Прибрал си се у дома и си чул виковете на Пайпър. Защо си излязъл? Къде си бил?

— Да й купя подарък за Коледа. — По страната му се плъзна сълза. — Беше си харесала скулптура, изобразяваща приказна фея, коленичила до езерце. Не ми каза направо, че я иска, но открих на масата рисунка на скулптурата и адреса на галерията. Едва тази вечер успях да намеря време, за да я купя. Господи, защо ли излязох! Не биваше да оставям Пайпър сама.

Ив реши за всеки случай да провери по кое време е бил в галерията, за да бъде абсолютно сигурна, че убиецът не седи до нея. Питаше се защо Пайпър е отворила на престъпника, след като е знаела как действа.

— Когато се прибра, външната врата беше ли заключена?

— Да. Набрах кода и щом влязох, чух виковете и плача й. — Изхлипа, затвори очи и стисна юмруци. — Изтичах в спалнята и я видях на леглото. Беше гола, ръцете и краката й бяха вързани. Стори ми се… не, не съм съвсем сигурен, но мисля, че с периферното си зрение долових някакво движение. Или пък интуитивно почувствах нечие присъствие. После някой ме блъсна, паднах и загубих съзнание. — Той предпазливо опипа главата си. — Навярно съм се ударил в таблата на леглото. Предполагам, че съм се окопитил след няколко секунди, защото чух как някой тича към външната врата. Сигурно трябваше да го последвам, но в този миг мислех само за Пайпър. Тя вече не плачеше. Изплаших се… реших, че е мъртва.

— Ти ли извика линейка?

— Първо я развързах и я завих с чаршаф. Не можех да понеса да я видят гола… после се обадих в болницата. Опитах се да я свестя, но не успях. А сега не ми разрешават да я видя.

Отново закри лицето си и този път Ив го остави да излее мъката си. Забеляза, че Фийни идва по коридора и стана да го пресрещне.

— Тя е в кома — заобяснява ирландецът. — Лекарят предполага, че състоянието й се дължи на преживения емоционален стрес. Била е изнасилена… и анално. Китките и глезените й са наранени от въжетата. Токсикологичната експертиза е доказала наличие на сънотворно, което се продава без рецепта. Татуировката е на дясното й бедро.

— Каква е прогнозата?

— Лекарите са безпомощни. Наговориха ми разни сложни медицински термини, все пак разбрах, че младата жена сякаш се е затворила в защитна обвивка. Ще дойде в съзнание, само ако сама пожелае.