Нора Робъртс - Празник в смъртта

— Не бива да я насилваме да си спомня преживяното. Вие не можете да разберете какво е изпитала.

— Мога… защото знам… какво е да бъдеш изнасилена. — Руди смаяно я изгледа, а тя добави: — Няма да й навредя. Разбери, че искам да заловя този човек преди да е сторил същото с друга жена, преди да е взел нова жертва.

— Искам да присъствам — промълви той след дълго мълчание. — Също и лекарят, за да й даде успокояващо, ако се наложи.

— Съгласна съм. Но трябва да ми позволиш да я разпитам.

Руди кимна и отново погледна към сестра си.

— Тя ще се… щом знаете какво изпитва Пайпър, ще ми кажете ли кога ще забрави случилото се?

„Господи!“ — мислено изстена Ив, сетне отговори:

— Никога няма да го забрави. Но ще се научи да живее със спомена.

— Този медикамент ще й помогне постепенно да се отърси от въздействието на сънотворното. — Лекарят беше много млад и в погледа му се четеше съчувствие към пациентката. Той сам постави системата, вместо да възложи задачата на някоя медицинска сестра. — Ще следя състоянието й, защото не бива да допускаме нов пристъп на истерия.

— Иска ми се тя да е в пълно съзнание.

— Ясно ми е, лейтенант. При нормални обстоятелства не бих се съгласил да деактивирам въздействието на сънотворното. Все пак разбирам, че това е наложително. Повтарям, че трябва да направите всичко възможно да не разстройвате пациентката. — Лекарят се втренчи в мониторите, същевременно измерваше пулса на Пайпър. — Състоянието й е стабилно — промълви той и отново се обърна към Ив: — физическото и душевното възстановяване след подобна травма е бавно и понякога много трудно.

— Посещавал ли сте приюта за изнасилени в Алфабет Сити?

— Там няма такъв приют.

— Съществуваше до преди пет години… докато промениха закона и лицензионните такси за уличните проститутки. В този приют бяха събрани предимно млади и неопитни момчета и момичета, които не са знаели как да се справят с клиент, изпаднал под влиянието на възбуждащи наркотици. В продължение на шест месеца работих в този приют. Казвам ви всичко това, за да се убедите, че няма да навредя на вашата пациентка.

Лекарят кимна и повдигна клепача на Пайпър.

— Събужда се. Руди, застани така, че първо да види теб. Говори й тихо, опитай се да я успокоиш.

— Миличка… — Той направи жалък опит да се усмихне. — Аз съм, Руди. Всичко е наред, вече сме заедно. В безопасност си. Вече сме заедно. Чуваш ли ме?

— Руди… — Тя завалено произнесе името му; не отвори очи, но обърна глава към него. — Руди, какво се случи? Защо ме остави сама?

— Вече съм при теб. — Сълзи се отрониха от очите му и се стекоха по страната й. — Никога няма да те изоставя.

— Саймън… ми причинява болка. Не мога да помръдна.

— Вече го няма, скъпа. В безопасност си.

Пайпър вдигна клепачи. Ив видя как в очите й проблесна панически страх и побърза да се намеси:

— Здравей. Спомняш ли си коя съм?

— Лейтенант Далас… от полицията. Искахте да говоря лоши неща по адрес на Руди.

— Не, само исках да ми кажеш истината. Руди е тук, до мен, и ще присъства на разговора ни. Разкажи ми какво се случи, какво ти стори Саймън.

— Саймън… — повтори тя и лампичките на мониторите ярко проблеснаха. — Къде е той? — Пайпър вдигна ръка, сякаш да се предпази от удар.

— Няма го. Вече не може да ти направи нищо. — Ив нежно хвана ръката й. — Никой не може да ти причини болка. Ще направя така, че никога повече да не видиш Саймън, но трябва да ми помогнеш. Разкажи ми какво ти стори.

— Позвъни на вратата. — Пайпър отново затвори очи. — Зарадвах се като го видях. Носеше голяма кутия, увита в сребриста хартия. Помислих се, че носи подарък за нас. Ние също му бяхме приготвили изненада за Коледа. Казах му: „Руди го няма“, а той като че знаеше, защото… промърмори: „Знам, сега си сама, сама с мен.“ Усмихна се и сложи ръка на рамото ми. Внезапно ми се зави свят… очите ми се замъглиха… Исках да си легна, чувствах се толкова странно. Чувах го да ми говори, но не разбирах думите му. Нямах сили да се помръдна, не можех да отворя очи. Не можех да мисля…

— Спомняш ли си какво ти каза после?

— Че съм красива, но знаел как да ме направи още по-привлекателна… Усещах нещо хладно на бедрото ми, а Саймън все ми говореше. Обичал мен, само мен. Искал да бъда най-голямата му любов. Отначало ме бил пренебрегнал, но сега знаел, че това е възможно. Другите не ги е обичал, те нямали значение. Продължаваше да говори, ала не можех да му отвърна. Всички други, които е обичал, били мъртви, защото се оказало, че се е излъгал. Не били чисти и невинни, както предполагал. О, Господи, не! — Тя рязко дръпна ръката си и се опита да се обърне с гръб към Ив.