Нора Робъртс - Празник в смъртта

— Забравяш невинните хора, които станаха негови жертви. Не е късно да ми се довериш. Разкажи ми нещо повече за него, за майка му.

— Тя се самоуби. Мисля, че никой освен мен не знае истината. — Руди разсеяно потърка носа си. — Една вечер Саймън изпадна в особено настроение и ми разказа всичко. Майка му беше душевно болна, той обвиняваше баща си за състоянието й. Мислеше, че не е успяла да се съвземе след развода. Вярвала е, че някой ден съпругът й ще се върне.

— Нейната най-голяма любов — промълви Ив.

— Боже мой! — Руди закри лицето си. — Навярно това го е „вдъхновило“. Майка му беше доста посредствена актриса, но той я обожаваше и мислеше, че притежава голям талант. Все пак често беше шокиран от поведението й. Щом изпаднела в депресия, започвала да води в дома си различни мъже. Твърдяла, че й помагали да забрави лошото си настроение. Саймън беше изключително толерантен, но не можеше да преживее любовните връзки на майка си. Смяташе, че тя няма право да се отдава на други мъже. Всъщност разбрах за душевните му терзания едва след смъртта й, когато една нощ Саймън ми се довери. Скръбта му беше безгранична. Майка му се обесила през нощта, а той я открил точно на Коледа.

— Разказът на Руди обяснява почти всичко. — Пийбоди седеше изпъната до Ив, която се опитваше да си пробие път сред натовареното движение. — Саймън е страдал от Едипов комплекс; набелязвайки всяка нова жертва, той едновременно е наказвал майка си е изразявал любовта си към нея. Двамата мъже, които е убил, може би символизират баща му или сексуалните му предпочитания са взели връх.

— Благодаря за обобщението. — Ив нервно забарабани с пръсти по волана, когато колата попадна в поредното задръстване. — Всички май се откачили. Не е чудно, че преди Коледа болниците и лудниците се пълнят с пациенти.

— Бъдни вечер е, лейтенант.

— Нима ме мислиш за толкова изкуфяла, че да ме подсещаш? — Тя натисна копчето за вертикално издигане, рязко зави наляво и профуча над спрелите коли.

— Внимавайте, идва въздушен автобус! — изкрещя сътрудничката й.

— Не съм сляпа. — Ив се стрелна на сантиметри разстояние край огромния автобус.

— Онова такси ще… — Пийбоди се хвана за седалката и затвори очи, когато шофьорът на таксито, който очевидно беше не по-малко изнервен от Ив, също се издигна във въздуха.

Ив изруга, рязко завъртя волана, при което броните на двете коли все пак се удариха, и включи сирената.

— Спускай се, тъпако! — извика, сетне последва собствения си съвет и приземи автомобила си така, че машината се качи на тротоара и за малко не помете разгневените пешеходци.

Тя гневно изскочи навън и се запъти към таксито. Шофьорът заплашително я пресрещна. На Пийбоди й се искаше да му извика, че ако е решил да се бие с ченге, не е избрал най-подходящия обект. Слезе от колата и докато си пробиваше път през тълпата, обнадеждено си помисли, че може би скандалът с таксиметровия шофьор ще подобри настроението на началничката й.

— Дадох мигач. Аз също имам право на вертикално издигане — закрещя човекът. — Защо не беше пуснала сирената, а? Защо бурканът на покрива не светеше? Кой ще ми плати смачканата броня — кметът ли? Какво си въобразявате вие, ченгетата? Да не мислите, че улиците са ваши? Да знаеш, че ще ми платиш щетите, сестро.

— Сестро ли?

Пийбоди потръпна като чу ледения тон на началничката си и се съжали над бедния човек.

— А сега слушай внимателно, БРАТКО. Първо се отдръпни, иначе ще те арестувам за нападение срещу полицейски служител.

— Ама аз дори с пръст не съм те пипнал.

— Назад! Ръцете върху колата!

— Да му се не види, защо вдига толкова шум заради някаква смачкана броня?

— Ако продължаваш да дрънкаш, ще ти лепна и обвинение за оказване на съпротива.

— Проклетница! — измърмори той. Обърна се, разкрачи се и сложи ръцете си върху покрива на таксито. — Нали е Бъдни вечер. Бъди по-християнски настроена. Да се споразумеем, а?

— Първо ще се научиш на уважение към полицията.

— Госпожо, братовчед ми е ченге в 41 район.

Ив стисна зъби, извади значката си и я тикна под носа му.

— Можеш ли да четеш? Тук пише „лейтенант“, не „сестра“ или „госпожа“. Ако си неграмотен, консултирай се с братовчеда си от 41 полицейски район.

— Казва се Бринкелман — промълви шофьорът. — Сержант Бринкелман.

— Заръчай на сержант Бринкелман да се обади на лейтенант Далас в централното полицейско управление и да обясни защо братовчедът му е тъпанар. Ако обяснението му е задоволително, няма да отнема шофьорската ти книжка и ще забравя, че си попречил на служебен автомобил да се включи във въздушния трафик. Ясно ли е?