Нора Робъртс - Празник в смъртта

Тя отчаяно погледна към тълпите пешеходци, които се блъскаха по тротоарите.

— Разрешавам ти да направиш излитане. Ако те спрат от службата за контролиране на движението, аз ще се разправям с тях.

— На вашите услуги, лейтенант.

Издигна колата с шеметна бързина, а Ив затвори очи и отчаяно си помисли, че няма да се отърве от главоболието, ако не вземе някаква таблетка.

— Ще подадеш ли оплакване задето ти издрасках бронята? — обърна се тя към шофьора.

— Ами, това е съвсем дребна работа. — Зави към Осемнайсета улица и добави: — Извинете, че се държах така с вас, лейтенант. Обаче уличното движение по празниците е ужасно и ме изнервя.

— Мен също. — Тя извади няколко кредитни жетона и ги пусна в специалния прорез. — Квит сме, нали?

— Благодаря за проявеното разбиране. Все пак ви пожелавам весела Коледа.

— Благодаря, подобно. — Ив се засмя и слезе от таксито.

В този район на града, където се намираха само полицейски лаборатории и морги, улиците бяха почти безлюдни. Нямаше магазини с ярко осветени витрини, които да привличат тълпи от купувачи.

Тя влезе в грозната сграда от стомана и бетон, която очевидно е била проектирана от смахнат архитект, прекоси безличното фоайе и тръгна към пропуска.

Дежурният дроид й кимна. Ив постави дланта си върху пластината, сетне съобщи името, чипа и кода си, както и при кого отива. Качи се на ескалатора и озадачено се намръщи, когато забеляза, че коридорите и залите са безлюдни. Сякаш всички служители си бяха отишли, въпреки че беше ранен следобед и съвсем нормален работен ден.

Набра кода, влезе в лабораторията и онемя от изумление. Натъкнала се бе на празненство, което беше в разгара си.

Разнасяше се оглушителна музика, ехтяха смехове. Някой й подаде чаша, пълна с някаква зеленикава течност. Покрай нея с танцови стъпки мина жена, която носеше само бяла престилка и очила с голям диоптър, каквито използват микрохирурзите. Ив я хвана за ръкава.

— Къде е Дики?

— Тук някъде. Отивам да си налея още едно.

— Вземи моето питие. — Ив й подаде чашата си и се запровира между танцуващите двойки и лабораторното оборудване. Внезапно забеляза Дики, който седеше върху дълга маса; беше пъхнал ръка под полата на някаква пияна лаборантка.

Ив предполагаше, че жената е пияна иначе едва ли би позволила на Дики да я опипва с тънките си пръсти, напомнящи крака на паяк.

— Хей, Далас! — извика той щом я видя. — Ела да се повеселиш заедно с нас. Купонът не е шик като онзи у вас, но все пак си го бива.

— Къде са резултатите, които очаквам? Какъв е този цирк?

— Бъдни вечер е, миличка. Хайде, усмихни се и дай да се забавляваме.

Тя го сграбчи за ризата и го дръпна от масата.

— Четирима души са убити, една жена е в болницата, а ти ме съветваш да се забавлявам. Ах, ти, кривоглед глупако, незабавно искам резултатите от пробите.

— На Бъдни вечер лабораторията работи до два. — Дики безуспешно се опита да се освободи от хватката й. — А вече минава три часът, така че престани да се правиш на началничка.

— За бога, нима не осъзнаваш, че убиецът е на свобода? Нима не видя какво е сторил на жертвите си? Искаш ли да ти покажа видеофилмите, които е снимал, докато се е гаврил с тях? Нима искаш утре да научиш, че отново е отнел човешки живот, защото ти не си благоволил да свършиш работата си? Как ще седнеш на празничната маса като знаеш, че отчасти носиш вина?

— Ужасна си, Далас. И без това нямам нищо ново за теб. А сега ме пусни. — Когато Ив се подчини, той с комично достойнство оправи ризата си. — Да отидем в съседното помещение. Не е необходимо да помрачаваме празничното настроение на колегите.

Промъкнаха се през веселящите се лаборанти. Дики отключи вратата и възкликна:

— По дяволите, приятел, не можеш да се чукаш тук. Заведи дамата в склада, както правят всички останали.

Ив притисна слепоочията си, а мъжът и жената, които се съвокупляваха на пода, скочиха, грабнаха дрехите и излязоха, заливайки се от смях. „Всички ли обезумяват по Коледа?“ — питаше се тя.

— Виновен е пуншът — обясни Дики. — Приготвен е с истински ром и е доста силен. — Седна пред компютъра и му нареди да се включи, сетне заобяснява:

— Този път престъпникът беше оставил отпечатъци от пръстите си, но това вече ти е известно. Няма съмнения относно самоличността му. На местопрестъплението бяха открити следи от същото дезинфекционно средство, както и кутия с гримове като онези, които са били използвани върху предишните жертви. Нишките от тъкан, намерени от „метачите“, са от червения костюм, който ни изпрати за анализ. Този път убиецът няма да се измъкне, Далас. Когато застане пред съда тези доказателства ще бъдат предостатъчни.