Нора Робъртс - Празник в смъртта

— Какво са открили твоите хора при огледа на жилището му? Господи, трябва ми някаква улика, която да ми подскаже къде се е скрил.

— Ще останеш разочарована. Резултатът не е обнадеждаващ. Този тип е маниак на темата чистота. Върху мебелите нямаше дори прашинка, подът беше идеално измит. Все пак „метачите“ са намерили нишки от червения костюм, както и няколко косъма от брадата, която снощи беше оставил на местопрестъплението. Ако го заловиш и изправиш пред съда, моето заключение ще му осигури дълъг престой в затвора. Засега това е всичко.

— Добре. Изпрати информацията на компютъра ми в управлението, както и на Фийни.

Дики само сви рамене — и двамата знаеха, че вече би трябвало да го е сторил.

— Извини ме, че те откъснах от веселата компания.

— След един-два часа вече целият град ще празнува, Далас. Хората имат право да се позабавляват на Коледа.

— Прав си. Но в болницата лежи жена, която също има право да празнува.

Ив излезе на улицата и подложи лицето си на студения вятър, надявайки се главоболието й да премине. Съжаляваше, че не е поискала от Дики някаква таблетка, която да спре пулсиращата болка в слепоочията й. С изненада осъзна, че вече падаше мрак. През декември дневната светлина плахо се прокрадваше за по няколко часа и бързо биваше прогонена от нощната тъма.

Тя извади портативния си видеотелефон и набра домашния си номер.

— Нима още работиш? — обърна се към Рурк като забеляза, че лазерният факс бълваше съобщения.

— Вече привършвам.

— А аз имам още работа. Ще се прибера едва след един-два часа.

Рурк видя помътнелите й очи и разбра, че я измъчва главоболие.

— Къде отиваш?

— Лично ще претърся апартамента на Саймън. Може би хората ни са пропуснали нещо. Трябва да го направя, Рурк.

— Знам.

— Слушай, изпратих Пийбоди с моята кола. Апартаментът е недалеч от нас. Можеш ли да изпратиш автомобил да ме вземе?

— Разбира се.

— Благодаря. Щом свърша, отново ще ти се обадя, за да ти съобщя кога ще се прибера.

— Работи си спокойно, но непременно вземи нещо против главоболие, Ив.

Тя леко се усмихна.

— Нямам главоболие. Предлагам тази вечер да изпием няколко бутилки вино и страстно да се любим.

— Хм, бях решил да поиграем на шах, но щом имаш други идеи…

Ив искрено се разсмя и се почувства малко по-добре.

Изобщо не се изненада, когато стигна до сградата, където живееше Саймън, и видя, че Рурк я чака, седнал в колата.

— Можеше да изпратиш дроид.

— Нима си въобразяваше, че ще го сторя?

— Не. — Тя спря и разсеяно приглади косата си. — И не си въобразявам, че ще се съгласиш да останеш в колата, докато свърша.

— Виждаш ли колко добре сме се опознали. — Рурк пъхна ръка в джоба на елегантното си палто, извади миниатюрна кутийка и подаде на съпругата си мъничко синьо хапче. — Изпий го.

Ив се намръщи и стисна устни.

— Това е обикновено болкоуспокояващо. Не би могла да разсъждаваш логично, като те измъчва мигрена.

— Да не е от онези… другите таблетки?

— Не. Отвори уста. — Той пусна хапчето върху езика й. — Изгълтай го. Браво, моето момиче, много си послушно.

— Целуни ме отзад.

— Скъпа, през целия ден мечтая само за това. Между другото, донесох ти резервната чантичка с приспособленията.

— Слава богу, че поне ти си с ума си и не си се заразил от коледната треска. Благодаря — добави, когато Рурк й подаде чантичката и двамата тръгнаха към сградата. — Този път убиецът няма да ми се изплъзне. Разполагам с веществени доказателства и свидетели, знам, че е имал причини и възможност да убива.

— Има и още нещо: несесерът с гримовете, който престъпникът е оставил в апартамента на Пайпър Хофман, е уникален, защото е изработен по поръчка. — Той нежно замасажира врата й, опитвайки се да облекчи главоболието й. — Една от моите компании предлага подобна услуга на професионалните козметици.

— Чудесно. Остава само да го открием.

— Не се е регистрирал в хотел. Макнаб провери навсякъде, дори в частните пансиони… разбира се, информацията му едва ли е пълна, защото в ден като днешния на никого не му се работи.

— Разбрах го от собствения си опит. Натъкнах се на истинска оргия в лабораторията.

— Обиден съм, че не са поканили и нас.

— Подозирам, че сме пропуснали рядкото удоволствие да видим Дики гол. — Тя извади шперца и отключи вратата на апартамент 35. — Нямаше да преживея подобна гледка. Напръскан се със спрей, ако си решил да ме последваш.

Рурк погледна флакона и въздъхна.