Нора Робъртс - Празник в смъртта

— Слушам, лейтенант. Сигурен съм, че той много скоро ще напусне скривалището си и тогава ще го заловим.

— Точно така. Върви да се приготвиш за празника, Макнаб. Дано Дядо Коледа донесе на всички ни онова, което сме си пожелали.

Рурк замислено я наблюдаваше; след миг промълви:

— Престани да се самообвиняваш за смъртта на онези хора, Ив. Отпусни се…

— Тази нощ Саймън ще нападне следващата си жертва — прекъсна го Ив. — И само той знае кого е набелязал. — Обърна се, огледа съдържанието на гардероба и допълни: — Погледни — дрехите му са подредени по цвят и предназначение. Изглежда по-вманиачен дори от теб.

— Не съм вманиачен, просто обичам реда…

— Който трудно се поддържа, особено ако притежаваш двеста черни копринени ризи. Не дай, боже, да облечеш онази, която не трябва и да подрониш реномето си на един от най-елегантните мъже на планетата.

— Да разбирам ли, че не си ми купила черна копринена риза като подарък за Коледа?

Тя се намръщи.

— Мисля, че се поизложих с подаръка ти. Съвсем наскоро Фийни ми обясни, че трябва да купиш няколко предмета на брачния си партньор. А пък аз съм ти взела само един подарък.

— Ще ми подскажеш ли какво си ми приготвила? — закачливо попита Рурк.

— Няма, защото ако ти подскажа, ще се досетиш и ще ми развали удоволствието. По-добре напрегни ума си и ми помогни с разрешаването на една загадка. Погледни — всички ризи и панталони в този край са бели, кремави, бежови. Следват дрехи в синьо и зелено. Тук има празни закачалки, после идват облекла в кафяво, сиво и черно. Според теб кой цвят липсва?

— Червеният.

— Точно така. Може би е носел червено само в специални случаи. Имал е резервен костюм и е дошъл да го вземе, а колегите „метачи“ изобщо не са забелязали тази подробност. Взел е и бижутата, които е смятал да „подари“ на следващите си жертви. Но къде ли ги е скрил? Къде ли е убежището му? — Тя закрачи из статията. — Знаел е, че повече не ще има достъп до апартамента си. Рискувал е да се върне, защото не би могъл да „довърши работата си“ без инструментите и без костюма си. Убедена съм, че след като е толкова педантичен и умен, положително е подготвил скривалището си в случай на нужда.

— Живеел е като отшелник с майка си и със спомените — замислено изрече Рурк. — Нямал е близки хора, освен колегите си, най-щастлив е бил на работното си място.

Ив внезапно възкликна:

— Господи, върнал се е в сградата, където се помещава козметичния салон.

— Незабавно да отидем там.

Автомобилите едва пъплеха по заледените улични платна, но по тротоарите почти нямаше хора. Тук-там се виждаха пешеходци, които бързаха към домовете си, където ги очакваха семействата, приятелите им. Онези, които още не бяха купили подаръци, влизаха в магазините, които още бяха отворени.

Уличното осветление се включи, лампите хвърляха жълтеникави отблясъци. Върху огромно рекламно табло Дядо Коледа летеше с шейната си и пожелаваше весели празници на всички.

Заваляха ледени топчета.

„Само това липсваше“ — помисли си Ив.

Когато Рурк паркира до тротоара, тя побърза да излезе от колата, извади шперца си, поколеба се, сетне се наведе и извади оръжието си, което носеше в кобур, прикрепен към глезена й и го подаде на съпруга си.

— Вземи го. За всеки случай.

Излязоха от колата и потръпнаха от ледения вятър.

— През целия ден е имало хора в козметичния салон, в магазините и в залите за гимнастика, които се помещават в сградата. Саймън се е скрил някъде, където е знаел, че никой няма да влезе. Навярно има празни помещения и можем набързо да ги проверим, но нещо ми подсказва, че той е в апартамента на Пайпър. Знаел е, че жертвата му е в болницата и че Руди нито за миг няма да се отдели от нея. Решил е, че се намира в пълна безопасност, тъй като ченгетата не са имали повод да се връщат след проверката на „метачите“. — Тя натисна копчето на асансьора и гневно изруга: — По дяволите, изключен е.

— Искаш ли да го пусна, лейтенант?

— Престани да се правиш на хитрец.

— Тълкувам думите ти като съгласие. — Той пъхна оръжието в джоба си и извади чантичка с инструменти. — Ще ми отнеме не повече от минута. — Отстрани контролното табло и натисна няколко ключа. Дочу се тихо бръмчене, сетне лампичките под стъклената врата се включиха.

— Добре се справи. Човек би казал, че си крадец, а не бизнесмен.

— Благодаря за комплимента. — Той кавалерски й направи път да влезе в кабината, сетне я последва и нареди: — Апартаментът на Хофман.