Нора Робъртс - Празник в смъртта

— Успокой се. Всичко свърши. Знам какво ти е причинил, Пайпър, разбирам ужаса, който си изживяла. Но вече не бива да се страхуваш. — Ив отново хвана ръката й. — Погледни ме, обещавам, че не ще му позволя да те докосне. Продължавай да разказваш.

— Завърза ме — прошепна Пайпър, по страните й се стичаха сълзи. — Завърза ме за леглото, после разряза дрехата ми. Молех го да не ми причинява зло… нали бяхме приятели? После той се преоблече… беше… ужасно. Застана пред камерата, която беше монтирал, усмихна се и ми каза, че съм била непослушно момиче. Очите му… бяха очи на безумец. Крещях, но никой не ме чуваше. Къде е Руди?

— Тук съм — сподавено изрече той и я целуна по челото, по слепоочията. — Тук съм.

— Саймън направи разни лоши неща с мен. Изнасили ме… болката беше непоносима. Повтаряше, че съм уличница. Повечето жени били уличници, актриси, които се престрували на почтени, но всъщност били долни проститутки. Затова мъжете само ги използвали, после ги зарязвали. Била съм проститутка и можел да прави с мен каквото пожелае. Божичко, какво ми причини, какви адски болки изпитах. Руди, виках те, молех те да го накараш да престане…

— Руди е дошъл, притекъл ти се е на помощ.

— Така ли? Нали не ме лъжете?

— Чул е виковете ти и е успял да те спаси.

— Саймън наистина престана да ми причинява болка. — Тя отново затвори очи. — Чух викове, шум, някой ридаеше и повтаряше, че плаче за майка си… Не си спомням нищо повече.

— Няма значение. И това е достатъчно.

— Нали няма да му позволите да се върне? — Тя се вкопчи в ръката на Ив. — Няма да му позволите да ме намери, нали?

— Няма, бъди спокойна.

— Спомних си още нещо. — Пайпър прехапа устната си. — Напръска ме с нещо, не само кожата ми, но и… вътре в мен. Направи ми впечатление, че няма нито косъмче по тялото, сякаш ги беше отстранил с парафинова маска. На бедрото му имаше татуировка.

Ив си помисли, че това е нещо ново. Във видеофилмите, които беше изгледала, Саймън беше без татуировка.

— Спомняш ли си как изглеждаше?

— Беше надпис, който гласеше „Моята най-голяма любов“. Той сам ми го показа. Заяви, че това не е временна, а постоянна татуировка. Било му омръзнало да бъде „временен“ в очите на хората, които обичал. Разридах се, казах му, че никога няма да се подиграя с него. Той също се разплака и заповтаря, че знаел колко съм добра, че съжалявал, обаче нямал друг изход.

— Каза ли още нещо?

— Да — че съм щяла вечно да го обичам, защото щял да бъде последният мъж в живота ми. А той никога нямало да ме забрави, тъй като съм била негова приятелка. — Погледът й се беше прояснил, сега в очите й се четеше само безкрайна умора. — Знаех, че ще ме убие. Но това вече не беше Саймън, лейтенант. Пред очите ми се беше превърнал в непознат, в чудовището, което ме изнасили. Мисля, че това го плашеше почти колкото плашеше мен.

— Вече няма от какво да се страхуваш. Повярвай ми. — Ив се отдръпна от леглото и погледна към Руди. — Да излезем, докато лекарят прегледа сестра ти.

— Веднага се връщам. — Той нежно целуна ръката й. — Ще бъда отвън, скъпа. Не искам да се отделям нито за миг от нея — обърна се към Ив, когато излязоха в коридора.

— Пайпър трябва да поговори с един човек…

— Достатъчно я разпитвахте. Нали ви разказа всичко?

— Сестра ти има нужда от помощта на психиатър. Дори да я отведеш на усамотен остров, това ще й помогне да преодолее травмата. Преди няколко дни й дадох моята визитна картичка. На гърба й съм написала име и номер. Обади се на доктор Майра, Руди. Позволи й да помогне на сестра ти.

Той понечи да каже нещо, сетне замълча. Личеше, че в гърдите му бушуват противоречиви чувства. Накрая с очевидно усилие изрече:

— Бяхте много мила със сестра ми, лейтенант. Държахте се много любезно. Когато Пайпър описа ужаса, който е преживяла, разбрах защо не сте била мила и любезна с мен — защото сте била убедена, че съм виновен за… за онова, което се е случило на другите. Много ви благодаря.

— Ще ми благодариш, когато го заловя. — Тя се замисли и внезапно попита: — Познавал си го много добре, нали?

— Въобразявал съм си, че го познавам.

— Знаеш ли къде би могъл да се скрие? Посочи ми името на човек или хора, които биха му дали убежище.

— При други обстоятелства щях да предположа, че той щеше да се обърне за помощ към мен или към Пайпър. Почти непрекъснато бяхме заедно, тъй като нашата агенция работи съвместно с козметичния салон… Сега си обяснявам как Саймън се е добрал до списъците на партньорите. Всички знаеха колко сме близки и са му предоставяли желаната от него информация. Ако бях споделил това с вас, ако ви се бях доверил, вместо да се опитвам да запазя доброто име на агенцията, сестра ми нямаше да пострада.