Дейвид Едингс - Господарят демон на Каранда

— Капитане, наредете на хората си да внесат носилката на кралицата. Нека бъдат особено внимателни.

Останалите от процесията слязоха от седлата, подчинените на капитана свалиха носилката на Се’Недра от двата коня и започнаха да я качват по мраморното стълбище, следвайки на няколко стъпки генерал Атеска.

Непосредствено зад широката врата имаше полирана маса. Зад нея седеше мъж с нагъл вид, облечен в скъпа алена униформа. В срещуположния край на помещението, непосредствено до стената, бяха подредени столове, заети от официални служители, които изглеждаха твърде отегчени.

— Изложете естеството на работата, поради която идвате — рязко каза офицерът зад полираната маса.

Нито едно мускулче не трепна по лицето на Атеска.

— Казах да изложите естеството на работата, довела ви тук.

— Нима правилата са се променили, полковник? — допита Атеска с подвеждащо мек тон. — Нима вече не е необходимо да отдаваме чест в присъствието на старши чин?

— Аз съм прекалено зает да подскачам всеки път, когато тук се мерне някой дребен мелценски чиновник от глухата провинция — заяви полковникът.

— Капитане — обърна се генералът към своя подчинен, без да повишава тон — ако след две секунди полковникът не отдаде чест, изправен в стойка „мирно“, бихте ли проявили любезността да му отрежете главата вместо мен?

— Да, генерале — отговори капитанът и още преди да посегне към дръжката на сабята си, полковникът беше заел желаната стойка „мирно“.

— Така е много по-добре — отбеляза Атеска. — Нека сега започнем всичко отначало. Случайно да си спомняте как се отдава чест?

Полковникът изпъна тялото си като струна и отдаде чест. Лицето му бе пребледняло.

— Великолепно. Все още можем да направим от вас добър войник. Сега на въпроса. Една дама от групата, която придружавам — дама с особено високо обществено положение, — по време на пътуването се разболя. Искам незабавно да подготвите топла и удобна стая за нея.

— Не съм упълномощен да направя това — възрази полковникът.

— Все още не прибирайте сабята си, капитане.

— Но, господин генерал, тези решения се вземат от членовете на щаба. Те ще се вбесят, ако надхвърля възложените ми правомощия.

— Аз ще обясня проблема на Негово величество, полковник — осведоми го Атеска. — В известен смисъл обстоятелствата са малко необичайни, но аз съм сигурен, че той ще одобри постъпката ви.

Полковникът се поколеба и очите му започнаха да шарят нерешително.

— Направете го, полковник. Незабавно!

— Ще се погрижа веднага за изпълнението на заповедта, която ми дадохте, господин генерал — отговори полковникът и отново отдаде чест. — Вие — обърна се той към войниците, които държаха носилката на Се’Недра — последвайте ме.

Гарион автоматично понечи да последва носилката, но Поулгара твърдо задържа ръката му.

— Не, Гарион. Аз ще отида с нея. Сега ти не можеш да направиш нищо, а освен това мисля, че Закат ще пожелае да разговаря с тебе. Просто внимавай какво ще му кажеш. — След тези думи вълшебницата тръгна по коридора след носилката.

— Виждам, че в малореанското общество все още са се запазили мънички търкания — обърна се любезно Силк към генерал Атеска.

— Ангараки — изсумтя Атеска. — Понякога им е трудно да се справят със съвременния свят. Извинете ме, принц Келдар. Бих желал да осведомя Негово величество, че вече сме тук. — Той отиде до полираната врата в другия край на помещението и поговори за кратко с един от пазачите, след това незабавно се върна. — В момента уведомяват императора за нашето пристигане — съобщи генералът. — Очаквам, че ще се срещне с нас след малко.

Към тях се приближи червендалест плешив мъж с тежка златна верига на врата.

— Атеска, скъпи приятелю! — каза мъжът. — Съобщиха ми, че си на служба в гарнизона в Рак Веркат.

— Дошъл съм по работа и ми предстои среща с императора, Брадор. Ами ти какво правиш в Ктхол Мургос?

— Само си губя времето — отговори червендалестият. — Вече два дни чакам да бъда приет от Кал Закат.

— А кой се грижи за службата ти?

— Така съм уредил нещата, че той работи почти от само себе си. — отговори Брадор. — Докладът, който подготвих за Негово величество, е толкова важен, че реших да му го донеса лично.

— Какво ли пък би могло да бъде толкова значимо, че да измъкне шефа на Бюрото на вътрешните работи и да го накара да изостави уюта на Мал Зет?

— Смятам, че е време Негово императорско величество да остави развлеченията тук, в Ктхол Мургос, и да се върне в столицата.