Дейвид Едингс - Господарят демон на Каранда

— Се’Недра…

— Не! — извика му диво тя. — Скрил си го някъде! Пусни ме!

Кралицата на Рива се изтръгна от хватката му и започна да блъска и събаря мебелите в отчаяното си търсене, като стенеше и хълцаше сърцераздирателно.

Гарион отново се опита да я спре, но тя изведнъж изсъска срещу него и вдигна ръце да издере очите му.

— Се’Недра! Престани!

Но тя го заобиколи и изхвърча от палатката.

Гарион се втурна след нея, ала един малореански войник, облечен в червена пелерина, препречи пътя му с копието си и изрева:

— Стойте! Веднага се върнете вътре!

Зад рамото му Гарион видя как Се’Недра се бори с някакъв друг войник; без въобще да помисля за последствията, кралят на Рива стовари тежкия си юмрук в лицето пред себе си. Пазачът се олюля и падна възнак. Гарион го прескочи, ала изведнъж усети, че десетина други войници се нахвърлят върху него и го сграбчват.

— Оставете я на мира! — изкрещя той на пазача, който жестоко извиваше ръката на Се’Недра зад гърба й.

— Приберете се! — изрева груб глас и Гарион усети как десетки ръце го повличат стъпка след стъпка към входа на алената палатка. Войникът, който бе хванал Се’Недра, я заблъска в същата посока. Полагайки огромни усилия, Гарион се овладя и с удивително хладнокръвие започна да съсредоточава волята си.

— Спрете! — изплющя гласът на Поулгара от входа на палатката.

Войниците замръзнаха и се заоглеждаха объркано — явно изпитваха страхопочитание пред вълшебницата.

— Дурник! — каза тя. — Помогни на Гарион да доведе Се’Недра в палатката.

Гарион се освободи от ръцете, които го държаха, след това заедно с Дурник взеха упорито съпротивляващата се малка кралица от ръцете на пазача и я въведоха вътре.

— Сади — обърна се Поулгара към евнуха, когато влезе и тя. — Имаш ли билката горицвет в прословутия си багаж?

— Разбира се, лейди Поулгара — отвърна евнухът. — Ала убедена ли сте, че горицветът ще бъде най-подходящият лек в този случай? Лично аз съм по-склонен да прибегна към пуранделум.

— Според мен не се касае за обикновен пристъп на истерия, Сади. Искам нещо достатъчно силно, разбираш ли? Така ще съм сигурна, че тя няма да се събуди в мига, когато погледна някъде настрани.

— Както намерите за добре, лейди Поулгара. — Той прекоси покрития с килим под на палатката, отвори червената си кутия и извади някаква стъкленица, пълна с тъмносиня течност. След това отиде до масата и взе чаша с вода. Въпросителният му поглед потърси вълшебницата. Тя се навъси и каза:

— Отмери три капки.

Евнухът я изгледа сепнато, след това лицето му стана сериозно и той отмери исканата доза.

След няколко секунди с общите усилия на всички Се’Недра най-сетне изпи съдържанието на чашата. Продължи да хълца и да се съпротивлява още около минута, но постепенно резките й движения се успокоиха и стоновете й заглъхнаха. Най-сетне малката кралица затвори очи, въздъхна дълбоко и заспа.

— Да я занесем в леглото й. — Каза Поулгара.

Гарион прегърна спящата си жена, вдигна я на ръце и последва вълшебницата.

— Какво й е, лельо Поул? — попита той поставяйки внимателно жена си на леглото.

— Не съм сигурна — отвърна Поулгара и зави Се’Недра с грубото войнишко одеяло. — Необходимо ми е повече време да разбера точно какво я измъчва.

— Какво можем да направим ние?

— Не много, докато сме на път — призна откровено тя. — Кралицата трябва да продължи да спи, докато стигнем до Рак Хага. Щом успея да я стабилизирам, ще имам възможност да поработя за подобряване на състоянието й. Стой при нея. Искам да поговоря със Сади.

Силно разтревожен, Гарион седна на леглото и нежно хвана отпуснатата ръка на жена си, а Поулгара отиде да обсъди с евнуха какви лекарства има в кутията му. След малко се върна и придърпа внимателно завесата след себе си.

— Той разполага с повечето от нещата, които са ми необходими — съобщи тихичко тя. — Ще успея да импровизирам и да подготвя всичко останало. — Докосна рамото на Гарион и се наведе леко напред. — Генерал Атеска току-що дойде. Иска да те види. На твое място не бих давала подробности за пристъпа на Се’Недра. Не съм сигурна доколко Закат е запознат с причината, поради която ние идваме тук, а Атеска обезателно ще докладва за всичко, случващо се в лагера. Затова внимавай какво говориш.

Гарион понечи да възрази.

— Тук не можеш да сториш нищо, Гарион, а те искат да отидем при тях. Върви, аз ще се грижа за нея.

— Често ли получава подобни пристъпи? — питаше Атеска тъкмо когато Гарион влезе при останалите.