Дейвид Едингс - Магьосницата от Даршива

— Да не би да нарушавам спокойствието ви, ваше величество? — попита Прала, без да си направи труд да се поклони. Принцесата се беше променила. Вече никак не приличаше на покорна дама от благовъзпитано семейство на мургски благородници. Времето, което бе прекарала с кралица Се’Недра и маркграфиня Лизел, без никак съмнение я бе покварило. Освен това Ургит чувстваше, че нездравословното влияние на лейди Поулгара прозира във всяко движение и жест на младата жена. Но пък беше очарователна.

— Ти винаги нарушаваш спокойствието ми, любима — отговори той и разпери театрално ръце.

— Я стига! — прекъсна го остро принцесата. — Говориш също като брат си.

— Това е семейна черта.

— Ти ли си написал това тук? — попита тя и размаха свитъка като тояга.

— Какво да съм написал?

— Ей това. — Принцесата разгъна пергамента. — „Споразумяхме се, че принцеса Прала от династията Ктан ще бъде най-облагодетелстваната съпруга на Негово величество.“

— Че какво лошо виждаш в това? — попита Ургит изненадано.

— Намекваш, че може да има и други съпруги освен мен.

— Такъв е обичаят, Прала. Не аз съм измислил тези правила.

— Ти си кралят. Въведи нови, различни правила.

— Аз ли?

— Няма да има други съпруги, Ургит — нито пък кралски наложници. — Гласът й, който обикновено звучеше нежно, сега сякаш пращеше и съскаше. — Ти си мой и няма да те деля с никоя друга.

— Наистина ли смяташ така? — попита той смаяно.

— Да, точно така. — Принцесата вирна брадичката си.

— Никой по-рано не е изпитвал подобни чувства към мене.

— Ще трябва да свикнеш. — Гласът и беше непоколебим.

— Ще направим промени в тази част от договора — съгласи се бързо Ургит. — Бездруго нямам нужда от повече съпруги. Една ми стига.

— Определено е така, милорд. Много мъдро решение.

— Естествено. Кралските решения винаги са мъдри. Така поне пише в съчиненията по история.

Принцесата положи големи усилия да не се усмихне, но накрая се отказа, разсмя се и се втурна към разперените му ръце.

— О, Ургит! — прошепна тя. — Обичам те.

— Наистина ли? Какво удивително нещо! — Изведнъж му хрумна една бляскава мисъл, която го порази с чистотата си. — Какво ще кажеш, ако заедно с нашата сватба направим още една, скъпа?

— Не те разбирам — призна принцесата.

— Аз съм кралят, нали?

— Да. И вече си малко по-добър крал в сравнение с времето, преди да срещнеш Белгарион.

Ургит остави забележката й без внимание.

— Аз имам роднина от женски пол — рече той. А щом се оженя, ще бъда много зает.

— Много, много зает, скъпи — потвърди Прала.

— Както и да е — продължи нервно Ургит. — Вече няма да имам достатъчно време да се грижа за тази своя роднина, нали? Няма ли да е по-добре, ако я омъжа за някой достоен човек, който винаги се е отнасял към нея с безкрайно уважение?

— Наистина не те разбирам, Ургит. Мисля, че нямаш никаква роднина от женски пол.

— Само една, моя принцесо — засмя се той. — Само една.

Прала го изгледа втрещено и възкликна:

— Ургит!

Той отново се ухили и каза гордо:

— Аз съм кралят. Мога да правя каквото си пожелая. Освен това майка ми живя прекалено дълго време сама, не мислиш ли? Оскатат я е обичал още когато била момиче, а тя в най-лошия случай изпитва привързаност към него — макар че според мен може би става дума за далеч по-силно чувство. Ако им заповядам да се оженят, ще го направят, нали?

— Това наистина е блестяща идея, Ургит! — възкликна принцесата.

— Тя е плод на драснианското ми наследство — призна скромно Ургит. — Дори Келдар не би могъл да измисли по-хубав план.

— Той е съвършен! — почти изпищя Прала. — Така свекърва ми няма да може да пречи, когато започна да те превъзпитавам.

— Да ме превъзпитаваш ли?

— Само мъничко, любов моя — отвърна сладко тя. — Имаш някои лоши навици, а освен това вкусът ти по отношение на дрехите е направо ужасен. Кой дявол те накара да се облечеш в лилаво?

— Друго нещо?

— Следващия път, когато дойда при тебе, ще си взема списъка.

В този момент Ургит започна да се замисля съвсем сериозно.

Тази сутрин негово императорско величество Кал Закат имаше много работа. По-голямата част от времето си прекара с Брадор, началника на Бюрото на вътрешните работи. Двамата се бяха уединили в малък, украсен със сини завеси кабинет на втория етаж на двореца.

— Мога да твърдя, че епидемията определено затихва, ваше величество — доложи Брадор, когато императорът повдигна въпроса за чумата. — През изтеклата седмица нямаше нито един случай на заболял човек. Истински изненадващият факт е, че мнозина от болните се възстановяват. Изглежда, че планът да затворим със стени отделните участъци на града се оказа успешен.