Дейвид Едингс - Магьосницата от Даршива

— О, така ли?

— Опитваше се да ме убеди в правотата си по един въпрос.

Някой почука почтително на вратата.

— Ваше величество, генерал Атеска — доложи от прага един от облечените в алени пелерини стражи.

— Да влезе.

Генералът със счупения нос влезе, отдаде стегнато чест и поздрави. Червената му униформа беше изцапана от дългия път.

— Пристигна много бързо, Атеска — каза Закат. — Радвам се, че те виждам.

— Благодаря, ваше величество. Имахме добър попътен вятър и морето беше спокойно.

— Колко войници доведе?

— Петдесет хиляди.

— А с колко разполагаме тук? — попита императорът Брадор.

— Малко повече от един милион, ваше величество.

— Това е внушителна военна сила. Да подготвим разпределението на армиите. Следващата задача е да се подготвим за поход. — Закат се изправи и отиде до прозореца. Листата на дърветата бяха започнали да променят цвета си, изпълвайки градината с яркочервени и жълти багри. — Искам да усмиря размириците по източния бряг — продължи той. — Сега е началото на есента, затова искам да тръгнем, преди времето да се е влошило. Ще стигнем до Мага Рен и оттам ще разпратим разузнавателни отряди в различни посоки. Ако обстоятелствата позволяват, ще предприемем боен поход. Ако не, ще изчакам в Мага Рен още войски от Ктхол Мургос.

— Веднага ще започна да работя по заповедите ви, ваше величество. — Брадор се поклони и излезе от кабинета.

— Седни, Атеска — каза императорът. — Какво става в Ктхол Мургос?

— Ще се опитаме да задържим градовете, които вече превзехме, ваше величество — доложи Атеска и седна. — Съсредоточили сме преобладаващата част от силите си недалеч от Рак Ктан. Те очакват транспортни кораби, които ще ги върнат в Малореа.

— Съществува ли възможност Ургит да контраатакува?

— Не мисля, ваше величество. Не съм убеден, че ще изложи на риск войските си, атакувайки в открито поле. Естествено човек никога не знае как би постъпил един мург.

— Така е — съгласи се Закат, но не каза на генерала, че Ургит всъщност не е мург. След това се наведе напред. — Ти вече веднъж плени Белгарион и го доведе при мен, Атеска.

— Да, ваше величество.

— Страхувам се, че ще трябва да го направиш пак. Той успя да се изплъзне. Предполагам, че вината за това е в моята разсеяност, но по това време трябваше да мисля за твърде много неща.

— Това означава, че ще трябва отново да го хванем, ваше величество.

Тази година Съветът на алорните се състоя в Боктор. Случи се нещо необичайно — той бе ръководен от кралица Порен. Дребната русокоса кралица на Драсния, облечена в неизменните си траурни одежди, се приближи тихо към централното място на масата в украсената с червени завеси зала, където протичаше Съветът, и зае стола, където обичайно сядаше кралят на Рива.

— Господа — започна тя тихо, но твърдо. — Отчитам факта, че онова, което става днес, е в разрез с традицията, но времето ни е крайно ограничено. До мен стигна информация, с която според мен трябва незабавно да се запознаете. Необходимо е да вземем важни решения, а времето наистина е малко.

Император Варана се облегна в креслото си и в очите му се появи весел блясък.

— Е, ние ще направим малка почивка, докато алорнските крале получат колективен апоплектичен удар.

Крал Анхег се намръщи за миг срещу къдрокосия император, а след това се засмя и каза кисело:

— Не, Варана. Отдавна сме над тези неща — още откакто Родар ни убеди да последваме Се’Недра в Мишрак ак Тул. Палатът е на Порен; нека тя ръководи нещата.

— Благодаря, Анхег. — Гласът на кралицата на Драсния прозвуча малко изненадано. — Сигурна съм, че сте забелязали следната подробност: тази година на събранието ни присъстват крале, които обикновено не са между нас. Ала проблемът, пред който сме изправени, засяга всички ни. Скоро получих съобщение от Белгарат, Белгарион и останалите.

В хола се възцари напрегната тишина. Порен вдигна ръка.

— Те са в Малореа, по следите на сина на Белгарион.

— Този млад мъж понякога може да се движи по-бързо от вятъра — отбеляза Фулрах. С годините кралят на Сендария беше наедрял, напълнял и в кестенявата му коса се бяха появили бели косми.

— Как са стигнали до Малореа? — тихо попита крал Чо-Хаг.

— Изглежда, са били пленени от Кал Закат — отговори Порен. — Гарион и Закат станали приятели и Закат ги отвел в Мал Зет.

— Наистина ли Закат е в състояние да се сприятели с някого? — попита крал Дроста, без да крие нотките на недоверие, промъкнали се в пискливия му глас.