Дейвид Едингс - Магьосницата от Даршива

— Добре — рече Закат, след това повдигна нова тема. — Имаме ли някакви новини от Каранда?

— Вече няколко седмици никой не е виждал Менга, ваше величество. — Шефът на Бюрото на вътрешните работи се усмихна. — Изглежда, сме се отървали и от това зло. По всичко личи, че демоните са си отишли и фанатиците губят бойния си дух. Това е само мое предположение, основаващо се на слухове, ваше величество, защото не мога да изпратя агенти в тази област. Струва ми се, че размириците са се преместили към източния бряг. Скоро след изчезването на Менга големи орди от нередовни карандски войници, заедно с пазачите на храма на Урвон и много чандими са прекосили планините на Замад. Нямаме никакви сведения от Воресебо и Ренгел.

— Урвон ли? — попита Закат.

— Така изглежда, ваше величество. Бих казал, че ученикът на Торак заема позиция за последната си схватка със Зандрамас. Изкушен съм да ви предложа просто да ги оставим да се бият помежду си. Не мисля, че някой от тях ще липсва на света.

Едва доловима ледена усмивка плъзна по устните на Закат.

— Имаш право, Брадор — каза той. — Предложението наистина звучи изкушаващо, ала не смятам, че трябва да поощряваме подобно развитие на нещата — това е политически въпрос. Тези кралства са част от империята и имат право да получат защита от императора. Може да се разпространят различни грозни слухове — например, че просто се отдръпваме и оставяме Урвон и Зандрамас да опустошат тези земи. Ако някой доведе военна сила, която ще установи контрол в Малореа, това ще бъда аз. — Императорът запрелиства документите на масата пред себе си, взе един, погледна го и се намръщи. — Къде държиш барон Васка?

— Сложил съм го в килия с великолепен изглед — отговори Брадор. — По цял ден може да наблюдава дръвника на палача. Сигурен съм, че това ще му подейства много възпитателно.

— Понижи го — заповяда Закат. — Разжалвай го.

— Това е нова дума при описанието на тази процедура — измърмори Брадор.

— Не точно това имах предвид — каза Закат и ледената усмивка пак плъзна по лицето му. — Убеди го да ни каже къде е скрил всичките пари, които е измъкнал чрез изнудване от хората, с които е търгувал. Ще прехвърлим всичките средства в императорската съкровищница. — Императорът се обърна към голямата карта, окачена на стената му. — Да, най-добре ще е в южен Юбал.

— Какво искате да кажете, ваше величество?

— Дай му поста министър на търговията в южен Юбал.

— Но в южен Юбал търговията въобще не е развита, буквално не съществува, ваше величество. Там няма никакви пристанища и единствените животни, които се въдят по блатата на река Темба, са комарите.

— Васка е изобретателен. Сигурен съм, че все ще измисли нещо.

— В такъв случай вие не желаете да го… — Брадор направи красноречив жест, прокарвайки ръка пред гърлото си.

— Не, не желая — отвърна Закат. — Ще опитам нещо, което ми предложи Белгарион. Може би някой ден отново ще имам нужда от Васка и не ми се ще да го изравям на парчета от ковчега му. — Лицето на императора придоби тъжен израз. — Има ли някакво съобщение за него?

— За Васка ли? Ами нали току-що…

— Не, за Белгарион.

— Видели са ги скоро след като са напуснали Мал Зет, ваше величество. Пътували са заедно с Ярблек, надракския партньор на принц Келдар. Не след дълго Ярблек отпътувал за Гар ог Надрак.

— В такъв случай всичко е било просто военна хитрост. — Закат въздъхна. — Всъщност Белгарион е искал единствено да се завърне в родната си страна. Онази невероятна история, която ми разказаха, е чиста измислица. Закат потри уморено очи. — Този младеж наистина ми харесваше, Брадор — тъжно каза той. — Не трябваше да бъда толкова доверчив.

— Белгарион не се е върнал на запад, ваше величество — каза Брадор. — Най-малкото — не с Ярблек. Винаги проверяваме много внимателно корабите на този човек. Доколко бе по силите ни да го проследим, мога да предположа, че Белгарион не е напускал Малореа.

Закат се отпусна и дори се усмихна.

— Не съм сигурен защо, но това ме кара да се чувствам по-добре. Мисълта, че ме е предал, бе много болезнена за мен — сам не мога да си го обясня. Имаш ли някаква представа къде е отишъл?

— В Катакор са избухнали размирици, ваше величество — около Ашаба. Обикновено такива неща свързвам с Белгарион — странни светлини по небето, експлозии и други необичайни явления.

Закат се засмя и в смеха му прозвуча неподправена радост.

— Той може да привлича вниманието на хората, когато се ядоса, нали? Навремето взриви цяла стена от спалнята ми в Рак Хага.