Дейвид Едингс - Магьосницата от Даршива

След десет минути Барак вече стоеше на вратата на кралските покои. Очите му биха зачервени, а рижата му брада стърчеше във всички посоки. Ярблек бе дошъл с него.

— Оставете халбите с бира на масата, господа — повелително каза Порен. — Имаме доста работа. Барак, „Морска птица“ готова ли е да отплува в открито море?

— Моят кораб е винаги готов за среща с вълните — отвърна графът обидено.

— Добре. Събери моряците си. Трябва да отидеш до няколко места. Ще свикам среща на съвета на алорните. Съобщи това на Анхег, Фулрах и сина на Бранд Кайл в Рива. Отбий се в Арендия и вземи Мандорален и Лелдорин. — Кралицата сви устни. — Кородулин не е достатъчно здрав да понесе дългото пътуване, затова заобиколи град Воу Мимбре. Той ще стане дори от смъртното си ложе, ако знае, че свиквам такава среща. Вместо това отиди в Тол Хонет и доведи Варана. Аз сама ще съобщя новината на Чо-Хаг и Хетар. Ярблек, ти отиди в Яр Надрак и доведи Дроста. Остави Вела тук, при мен.

— Но…

— Никакво „но“, Ярблек. Прави онова, което ти казвам.

— Стори ми се, че става дума за Съвета на алорните, Порен — възрази Барак. — Тогава защо каним аренди, толнедранци, че и надраки?

— Трябва спешно да вземем важно решение, Барак. А то засяга всички без изключение.

Двамата мъже се взираха глупаво в нея.

Кралицата плесна рязко с ръце.

— Побързайте, господа. Побързайте! Нямаме никакво време.

Ургит, върховният крал на Ктхол Мургос, седеше на обсипания си с крещящи украшения трон в палата в Рак Урга. Беше облечен в любимия си лилав жакет и лилави панталони и разсеяно подхвърляше короната си от едната ръка в другата, заслушан в напевния глас на Агачак, йерарха на Рак Урга с вид на мъртвец.

— Това ще трябва да почака, Агачак — заяви накрая кралят. — Идния месец се женя.

— Но това е повеля на църквата, Ургит.

— Прекрасно. Предай на църквата искрените ми поздрави.

Агачак изглеждаше изумен.

— Не вярваш в нищо. Така ли?

— Не, вече не много. Нима болният свят, в който живеем, още не е готов да приеме атеизма?

За пръв път през живота си Ургит видя сянка на съмнение по лицето на Йерарха.

— Атеизмът е незамърсено пространство, Агачак — каза кралят. — Високо, сиво, равно място, където човек сам изковава съдбата си и праща боговете да вървят по дяволите. Нито аз съм създал тях, нито те мен, така че сме квит. Въпреки всичко им пожелавам всичко добро.

— Това не е в твоя стил, Ургит — отбеляза Агачак.

— Наистина не е. Просто вече ми омръзна да се правя на шут. — Ургит изпъна крак и хвърли короната си към стъпалото, сякаш мяташе обръч. Успя да я хване и с ловък ритник я препрати отново към ръцете си. — Всъщност ти не разбираш, нали, Агачак? — рече кралят и хвана короната във въздуха.

Йерархът на Рак Урга се изправи сковано.

— Това не е молба, Ургит. Аз не те моля.

— Добре. Защото аз няма да отида.

— Заповядам ти да отидеш.

— Аз пък не мисля така.

— Осъзнаваш ли с кого приказваш?

— Много добре осъзнавам, старче. Ти си същият досаден гролим, отегчаващ ме до сълзи още от момента, когато наследих трона от човека, който дъвчеше килимите в Рак Госка. Чуй ме внимателно, Агачак. Ще използвам кратки думи и прости изречения, за да не те обърквам. Няма да отида в Малореа. Никога не съм имал намерение да ходя в Малореа. В Малореа няма нищо, което бих искал да видя. Определено не възнамерявам да се приближавам до Закат. Освен това в Малореа има демони. Виждал ли си някога демон, Агачак?

— Веднъж, всъщност два пъти — отвърна навъсено Йерархът.

— И все още искаш да ходиш в Малореа? Агачак, ти си луд като Таур Ургас.

— Мога да те направя крал на всички ангараки.

— Аз пък не искам да бъда крал на всички ангараки. Дори не искам да бъда крал на Ктхол Мургос. Просто искам да ме оставите на мира, за да съзерцавам ужаса, който ще ме сполети съвсем скоро.

— Имаш предвид женитбата си ли? — Лицето на Агачак стана лукаво. — Можеш да я избегнеш, като дойдеш с мен в Малореа.

— Толкова ли бързо приказвах, че не можа да схванеш за какво става дума, Агачак? Достатъчно зле ще се чувствам със съпруга на главата си. Демоните са нещо още по-лошо. — Ургит потрепери.

— Аз мога да те защитя.

Ургит се изсмя презрително.

— Ти ли, Агачак? Та ти не можеш да защитиш дори себе си. Дори Поулгара трябваше да прибегне до помощта на бог, за да се справи с онова чудовище. Може би възнамеряваш да възкресиш Торак, за да те подкрепя? Или пък ще се обърнеш към Алдур? Но той пък помага на Поулгара. Струва ми се, че Алдур никак няма да те хареса. Дори аз не те харесвам, а те познавам, откакто се помня.