Дейвид Едингс - Магьосницата от Даршива

— Гарион умее да привлича хората — измърмори Хетар.

— Ала може би приятелството им вече е разрушено — продължи Порен. — Един ден, късно вечерта, Гарион и приятелите му се измъкнали от Мал Зет, без да си вземат довиждане с императора.

— И сигурно цялата армия на императора се е впуснала по петите им — обади се Варана.

— Не — възрази Порен. — Точно сега Закат не може да напусне Мал Зет. Разкажи им, Ярблек.

— В Мал Зет върлува чума — рече Ярблек. — Закат затвори града — не пуска никой нито да влиза, нито да излиза от столицата.

— Но как така? — попита Мандорален. — Как е възможно в такъв случай приятелите ни да избягат от Мал Зет?

— По пътя взех със себе си един странстващ комедиант — отвърна кисело Ярблек. — Честно да си кажа, мнението ми за него е направо лошо, но той забавляваше Вела. На нея й допадат разни неприлични разкази и истории.

— Внимавай, Ярблек — предупреди го надракската танцьорка. — Засега си цял и здрав, но мога да се погрижа положението да се промени много бързо. — И тя съвсем недвусмислено попипа дръжката на камата си. Вела беше облечена в ослепителна бледолилава рокля, ала не се беше отказала напълно от любимата си надракска носия: беше обута в излъскани до блясък ботуши, в които бе пъхнала ками, а в широкия кожен колан на кръста й също бяха затъкнати оръжия. Ала мъжете тайно извръщаха очи към нея още от момента, когато бе влязла. Независимо как бе облечена, Вела имаше дарбата да привлича всички погледи.

— Както и да е — бързо продължи Ярблек, — онзи комедиант знаеше за някакъв тунел, който извежда от града до някаква изоставена кариера. Оттам успяхме да се измъкнем, без косъм да падне от главите ни.

— Закат никак няма да хареса това — отбеляза Дроста. — Той не обича да изпуска хора от ръцете си.

— В Седемте кралства на Каранда в северна Малореа избухнало някакво въстание — продължи Порен. — Разбрах, че в цялата работа били замесени демони.

— Демони ли? — скептично каза Варана. — Я стига, Порен.

— Но Белгарат сам ми го съобщава.

— Понякога Белгарат има твърде изкривено чувство за хумор — каза подигравателно Варана. — Вероятно просто се е пошегувал. Демоните просто не съществуват.

— Грешиш, Варана — намеси се крал Дроста с нехарактерна за него сериозност. — Веднъж видях един — в Мориндландия, — когато бях момче.

— И как изглеждаше?

Дроста потрепери.

— Сигурен съм, че не би искал да узнаеш.

— Във всеки случай — каза Порен — Закат е разпоредил по-голямата част от армията му да напусне Ктхол Мургос, за да потуши въстанието. Не след дълго цяла Каранда ще гъмжи от негови войници — но важното е, че там сега се намират приятелите ни. Затова свиках тази среща. Какво ще предприемем по този въпрос?

— Ще имаме нужда от бързи коне — обади се Лелдорин.

— Защо? — попита Хетар.

— За да им се притечем на помощ, разбира се. — Очите на младия астурианец блестяха от вълнение.

— О, Лелдорин — каза Барак. — Та между нас и Малореа лежи Морето на Изтока.

— Така ли? — рече Лелдорин смутено. — Не знаех. В такъв случай ще имаме нужда от кораб, нали?

— Не — твърдо каза крал Анхег. — Дори ако успеем да се промъкнем в Малореа, с това ще сведем до нула шансовете на Белгарион да победи в битката с Детето на Мрака. Нали така ни каза пророчицата в Реон, помните ли?

— Но сега положението е различно — възрази Лелдорин и в очите му се появиха сълзи.

— Не — каза Анхег. — Не е. Тъкмо това ни предупредиха да не предприемаме. Не можем да се приближаваме до тях, докато всичко това не свърши.

— Но…

— Лелдорин — продължи Анхег, — аз не по-малко от теб искам да отида, ала не можем да го направим. Ще ни благодари ли Гарион, ако заради нас изгуби сина си?

Мандорален стана и закрачи из залата, подрънквайки с бронята си.

— Струва ми се, че доводите ви са правилни, ваше величество — обърна се той към Анхег. — Не бива да се присъединяваме към приятелите си, ако с това ще изложим на опасност тяхната мисия; знаем, че всички ние бихме дали живота си за успешния й край. Но можем да отидем в Малореа, без да се приближаваме до тях — просто ще се изправим между тях и ордите на Кал Закат. По този начин бързо ще успеем да спрем враждебния марш на малореанците и ще помогнем на Гарион да избяга.

Барак се вгледа в рицаря, чието лице блестеше с неописуема жертвоготовност, след това изстена и скри лицето си в шепи.

— Хайде, хайде — измърмори Хетар и съчувствено го потупа по рамото.

Крал Фулрах почеса брадата си.