Дейвид Едингс - Пророчицата от Кел

Вълшебницата разпери безпомощно ръце.

— Откъде да зная? Мотивите на рибарите са абсолютно неясни. Ала мога да ти кажа едно — и то със сигурност.

— Така ли? Какво?

— Вече няколко пъти казваш, че ти се ще да си поговориш с него надълго и нашироко.

— Да, точно така.

— Тогава ще е най-добре да станеш рибар. В противен случай нямаш никакъв шанс.

— Някой идвал ли е да ни съобщи новини от Кайрадис? — попита Гарион.

— Не, никой не се е мяркал — отговори Белдин.

— Нямаме време да останем тук дълго — загрижено каза кралят на Рива.

— Мога да се опитам да накарам някого да ни даде отговор по-скоро — предложи Закат. — Тя ми нареди да се представя при нея, тук, в Кел. — Императорът на Малореа леко потрепери. — Просто не мога да повярвам, че произнесох тези думи. Никой не ми е заповядвал да направя нещо, откакто станах на осем години. Както и да е — зная как да постъпя. Мога да настоя някой да ме заведе при нея, за да се подчиня на заповедите й.

— Мисля, че преди да се подчиниш на нещо, първо ще получиш удар, Закат — подхвърли небрежно Силк. — Подчинението е труден занаят за човек с твоето положение.

— Ама много досаден дребосък, нали? — обърна се Закат към Гарион.

— Много.

— Ама, ваши величества — рече дребничкият драснианец и разтвори невинно очи. — Как можете дори да си помислите подобно нещо?

— Наистина е такъв, нали? — рече многозначително Закат.

— Разбира се. Ала не е възпитано от наша страна да приказваме за това.

Силк ги изгледа обидено.

— Ако искате, ще се махна, за да си приказвате спокойно.

— О, не е необходимо, Келдар — намеси се Велвет с весела усмивка.

Следобеда не успяха да съберат почти никаква информация. Безсилието, настъпило след безуспешното търсене, ги правеше раздразнителни.

— Мисля, че би трябвало да се възползваме от идеята ти — каза Гарион на Закат след вечеря. — Защо утре рано не отидем при онзи старец Далан? Ще му кажем направо, че трябва да се представиш пред Кайрадис. Мисля, че е време да действаме по-настойчиво.

— Добре — съгласи се Закат.

Ала се оказа, че Далан е също толкова неотзивчив, колкото останалите граждани на Кел.

— Бъди търпелив, императоре на Малореа — посъветва той Закат. — Светата пророчица ще дойде при тебе, когато му дойде времето.

— И кога ще бъде това? — попита Гарион.

— Кайрадис знае — а тъкмо това е важно, нали?

— Ако не беше толкова стар и слаб, щях да го принудя да ми отговори — измърмори Закат, когато двамата с Белгарион тръгнаха обратно към къщата.

Когато Гарион и Закат приближиха широкото мраморно стълбище, Велвет и Се’Недра се появиха от другата страна на улицата. Вървяха бързо, а лицето на риванската кралица сияеше триумфално.

— Мисля, че най-после успяхме да измъкнем нещо полезно — каза Велвет. — Да влезем вътре, за да го съобщим на всички едновременно.

Отново се събраха в стаята със сводестия таван и русокосата девойка заговори със сериозен тон:

— Онова, което казвам, може би не е съвсем точно — призна тя. — Но смятам, че по всяка вероятност това ще е цялата информация, която ще получим от тези хора. Тази сутрин Се’Недра и аз отново отидохме в къщата, където работят младите жени. Те тъчаха, а тази работа кара хората да не са толкова предпазливи. Както и да е, момичето с големите очи — Онател, не беше там и Се’Недра подхвана с възможно най-глупав израз да…

— Разбира се, че не съм направила подобно нещо — възрази възмутено малката кралица.

— Разбира се, че го направи, скъпа — и се представи по съвършен начин. Тя се изправи и отворила широко невинните си очи, попита къде можем да намерим „милата си приятелка“. Тогава едно от момичетата се изтърва и каза нещо, което може би не и бе разрешено. Каза, че Онател е пратена да сервира в „Къщата на пророците“. В този миг очите на Се’Недра станаха — ако това въобще е възможно — още по-неразбиращи и тя попита къде се намира тази къща. Никой не отговори, но една от тях погледна към планината.

— Че възможно ли е въобще да не гледаш към това чудо? — възкликна подигравателно Силк. — Това ми изглежда твърде несигурно, Лизел.

— Момичето тъчеше, Келдар. Аз също съм тъкала и зная, че не трябва да откъсваш поглед от онова, което правиш. Тя отклони очи в отговор на въпроса, поставен от Се’Недра, и после отново се втренчи в стана, опитвайки се да прикрие грешката си. Аз също съм учила в шпионската академия, Силк, и мога да разгадавам жестовете на хората почти толкова добре, колкото и ти. Това момиче все едно че извика на висок глас отговора на онова, което бе попитала Се’Недра. Пророците са някъде в планината.