Дейвид Едингс - Пророчицата от Кел

— Вероятно имаш право — призна Силк. — Точно върху това наблягаха в Академията — ако знаеш точно какво търсиш, лицата на хората са като отворени книги за теб. — Дребничкият драснианец изопна рамене. — Е, Закат. Изглежда, ще се наложи да изкачим тази планина малко по-рано, отколкото очаквахме.

— Не, Келдар — твърдо каза Поулгара. — Може цял живот да бродиш сред тези глетчери и пак да не намериш пророците.

— Имаш ли някакво по-добро предложение?

— Да. Всъщност няколко. — Вълшебницата се изправи и каза: — Ела с мен, Гарион. Ти също, чичо.

— Какво си намислила, Поул? — попита Белгарат.

— Ще се изкачим в планината да огледаме.

— Че нали аз предложих тъкмо това? — възрази Силк.

— Все пак има разлика, Келдар — отвърна мило тя. — Ти не можеш да летиш.

— Е — възкликна обидено той. — Щом така искаш.

— Искам, Силк. Това е едно от предимствата да си жена. Мога да правя всякакви непочтени неща и ти трябва да ги приемеш, защото ще е крайно неучтиво, ако не го сториш.

— Точка в нейна полза — измърмори Гарион.

— Непрекъснато повтаряш това — каза озадачено Закат. — Защо?

— Алорнска шега — отвърна Гарион.

— Защо не си спестиш малко време, Поул? — предложи Белгарат. — Опитай да получиш някакво потвърждение от онзи общ ум, преди да полетиш в небето.

— Това е много добра идея, татко — съгласи се тя, затвори очи и вдигна лице нагоре. След миг поклати глава и въздъхна: — Не ме допускат.

— Само по себе си това е потвърждение — засмя се Белдин.

— Не разбирам точно какво искаш да кажеш — намеси се Сади и поглади с длан обръснатия си череп.

— Далите може и да са умни — отвърна му гърбавият магьосник, — ала не са особено проницателни. Нашите момичета все пак успяха да съберат известна информация — и ако тя не бе точна, нямаше да има никаква причина да откажат достъп на Поул. Далите не я допуснаха в потока на общото си съзнание, а това означава, че сме попаднали на вярна следа. Хайде да излезем извън града — предложи той на Поулгара. — Така няма да издаваме тайните си.

— Аз не летя много добре, лельо Поул — каза несигурно Гарион. — Сигурна ли си, че имаш нужда от мен?

— Нека не рискуваме, Гарион. Щом далите полагат такива извънредни усилия да направят това място недостъпно, може би ще имаме нужда от помощта на Кълбото, за да се доберем до него. Освен това ще спестим време, ако дойдеш с нас.

— Да — отвърна той. — Имаш право.

— Трябва да поддържаме връзка — напомни им Белгарат, когато тримата тръгнаха към вратата.

— Естествено — изсумтя Белдин.

Щом излязоха на моравата, Белдин се огледа и каза:

— Мисля, че там ще е удобно. Онези гъсти храсти край града ще ни скрият.

— Добре, чичо — съгласи се Поулгара.

— Ще ми се да изтъкна още едно нещо, Поул — добави той. — Правя го с огромно желание да не те обидя.

— Виж, това е истинска новост.

— Тази сутрин си в отлична форма — заяви той и се ухили. — Както и да е — времето над тази планина е много променливо, а което е още по-важно — високият връх поражда ветрове с особена сила и посока.

— Да, чичо, зная.

— И зная колко много ти харесва да си сова, обаче перата на совите са прекалено меки. Ако попаднеш на силен вятър на голяма височина, ще паднеш на земята, без по тялото ти да е останало и едно перо.

Тя го изгледа недоволно.

— Искаш ли вятърът да оскубе всичките ти пера? — попита той.

— Не.

— Тогава защо не постъпиш като мен? Може дори да откриеш, че ти допада да си ястреб.

— И по-точно ястреб със синя ивица по края на крилата?

— Е, както искаш. Просто ти казвам, че ще изглеждаш добре в синьо, Поул.

— Ти си невъзможен! — засмя се вълшебницата. — Добре.

— Нека първо аз се превърна в ястреб — предложи той. — Така мога да ви послужа като модел, за да добиете ясна представа за правилната форма на тези птици.

— Зная как изглеждат ястребите, чичо.

— Разбира се, че знаеш, Поул. Просто се опитвам да ви помогна.

— Колко мило от твоя страна!

Гарион се чувстваше много особено като птица, а не като вълк. Той се огледа внимателно и сравни няколко пъти себе си с Белдин, който бе кацнал на един клон над главата му и изглеждаше великолепно, взрял свиреп поглед в далечината.

„Добре — каза му Белдин. — Ала следващия път се постарай перата на опашката ти да са по-здрави. Те са ти необходими, за да направляваш полета си.“

„Е, господа — подкани ги Поулгара от един клон наблизо. — Време е да тръгваме.“

„Аз ще ви водя — заяви Белдин. — Имам повече опит в летенето. Ако попаднем на течение, насочено към земята, веднага се отдалечете от планината. Нямате никакво желание да се сблъскате с онези канари, нали?“ — След това той разпери криле, изпляска няколко пъти с тях и литна.